Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2016 14:09 - Йерей Владимир Елисеев: Пътят на класическата йога и покаянието
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
1



 За невежественото в духовно отношение атеистично съзнание всички религии си приличат. Следствие от това е разпространеният в нашето общество предразсъдък, че всички религии като цяло са еднакви. Окултизмът всячески подхранва тази гледна точка, утвърждавайки, че всички религии по различни пътища водят към една и съща цел.

В Индия през ХIХ век живеел реформаторът на индуизма Рамакришна, който твърдял, че всички религии в крайна сметка учат на едно и също и че боговете на различните религии са всъщност едно и също същество. Според него хората, които твърдят, че само тяхната религия е истинна, приличат на слепците, които спорели какво представлява слонът. Единият докоснал крака на слона и казал: слонът прилича на стълб. Другият докоснал хобота и казал: слонът прилича на дебела сопа. Третият пипнал корема на слона и казал: слонът прилича на огромна бъчва. Четвъртият докоснал ушите му и го оприличил на голяма кошница. И след това те заспорили как изглежда слонът".
image

В тази притча като подразбиращо се от само себе си се предполага, че всичките четирима слепци имат вроденото, неотнимаемо право да познават слона, дори и опипом. По отношение към тоя слон те са напълно добронамерени и той спокойно им дава възможност да се докоснат до него. Нищо освен слепотата не им пречи.

По отношение на някакъв си слон това може и да е така, но в отношенията с Бога ситуацията е съвсем различна. Преди грехопадението на първите хора всичко би могло да бъде именно така, както е описано в притчата на Рамакришна, но хората са съгрешили спрямо Бога и са изгубили правото си за такова непосредствено "докосване". Не повярвали на Господа, но повярвали на сатаната, те сторили своя избор и паднали във властта на лукавия дух. Сега вече той започнал да им подлага хълбоците си, подигравайки се със слепите хора и радвайки се на техните раздори и караници по повод това, какво са напипали. Като съгрешили, хората се предали във властта на сатаната, който получил в греха опорна точка за въздействие върху нас. При тези условия ние не можем да бъде уверени в това, че всички наши впечатления са от Бога.

Освен това Бог не е слон, който е напълно безразличен към това дали слепците го познават правилно или неправилно. На ония, които са се отвърнали от сатаната и са се разкаяли в греха на отците си, Той се явява Сам и прилага всички усилия да имаме ясна и истинска представа за Него - доколкото е възможно и полезно за нас това. И нещо повече, Той Сам поема върху Себе Си нашите грехове и Сам очиства от слепотата духовните ни очи. Но само в този случай, ако сме се покаяли и сме се отвърнали от делата на отците си.

В притчата за четирмата слепци няма и дума за покаяние и се подразбира, че процедурата на познанието на тварта (слона) е еднаква с "процедурата" на познанието на Твореца на тази твар. Но е неправомерно да се пренасят методите, изработени от човека при изучаването на веществения свят, върху познанието на Самия Творец и да се разсъждава за Него така, както разсъждаваме за земните неща, колкото и да е научно подобно разсъждение.

Затова не е чудно, че в класическата йога - конкретното "ръководство"  към индуското "спасение" - ние няма да видим това, което откриваме в християнството.

Нека разгледаме какво предшества собствено медитацията или дхиана - това "оръдие" на йогиското "духовно" зрение, с помощта на което йога е постигала и предлага да се постига истината, да се различава истината от лъжата.

В класическата йога целият процес на "саморазвитие" или йогистко "спасение" (а целта на йога е "освобождаването от страдания" - т. е. на пръв поглед същото, каквото е спасението) ясно е разделен на осем степени:

1. "Яма" (въздържание); включва в себе си:

а. въздържание от нанасяне на вреда на какъвто и да било вид живот,
б. правдивост в мислите и думите,
в. неприсвояване,
г. контрол над чувствените желания и страсти,
д. неприемане на дарове.

2. "Нияма" (култивиране на положителни навици); включва:

а. очистване на тялото с умиване и приемане само на чиста храна (вегетарианство), очистване на ума чрез възпитаване на дружелюбие, доброжелателност, бодрост, правене на добро на другите хора,
б. навик да се удовлетворяваме от това, което идва само по себе си, без излишни усилия,
в. умъртвяване на плътта, т. е. развиване на навика да се понася студ, горещина и т. н.
г. навик към редовно четене на религиозни книги,
д. размишление за Бога.

3. "Асана" (физически упражнения): овладяване на различни пози, сред които има специални пози за медитация.

4. "Пранаяма" (овладяване на дишането); развитие на способността да се удължава, ритмизира или задържа дишането с цел овладяване на особен тип дишане, способстващо за медитацията.

5. "Пратиахара" (отдалечаване на чувствата от техните обекти); развитие на способността да не се вижда с отворени очи, да не се чува при наличието на звуци и изобщо да не се усеща въздействието на каквито и да е външни дразнители.

6. "Дхарана" (съсредоточаване на ума върху желания обект); развитие на способността да се съсредоточава вниманието.

7. "Дхиана" (медитация); развитие на способността да се съзерцава един и същ обект продължително време без отвличане или прекъсване.

8. "Самадхи" (поглъщане на ума от обекта на съзерцанието); развиване на способността към медитация до такава степен, когато се изгубва усещането за разделеност на обекта на съзерцанието и самия съзерцаващ - те сякаш се сливат в едно; висшето самадхи е състояние на сливане с Абсолюта, "поглъщане на крайното "Аз" от безкрайното, абсолютно съзнание" (32, стр. 15).

Тези осем стъпала на йога описваме по книгата на С. Чатерджи и Д. Дата "Увод в индийската философия" (28, стр.257-260).

Може да се забележи, че осемте степени на йога могат да бъдат разделени на три части:

1) етическа (1-ва и 2-ра степени);
2) физиологическа (3-та и 4-та степени);
3) психологическа (5, 6, 7 и 8-ма степени).

От тях само етическата част може да бъде съпоставена с православните "методи". Макар в православната аскетика и да се споменава за определени начини на съгласуване на дишането с молитвата и дори за позата за молитва, няма никаква аналогия между пранаяма и асаните на йога с тях. "Умното възношение" или практиката на Иисусовата молитва има известна прилика с практиката на медитацията - и там, и тук виждаме непрекъснато удържане на вниманието върху избрания "обект" (ако изобщо е допустимо да се нарича нашия Господ Иисус Христос обект).

В аскетиката това удържане на вниманието се нарича "пазене на сърцето", "опазване на вниманието". Но всички тези операции със собствената ни психика и тяло са само усилия за "разравяне на земята". Зърното се поставя от Господа и при наличието на едно условие - покаянието. Именно него ние няма да открием нито в етическата, нито в психологическата част на йога.

За медитацията е необходимо само удържане на вниманието; то е необходимо също така и за молитвата, но съвсем не е достатъчно. Освен внимание, в молитвата е нужно още и благоговение и съкрушено сърце. Без това съкрушено сърце (т. е. покайно състояние) и Иисусовата молитва може да бъде гибелна довеждайки до безумие или самоубийство. По такъв начин покаянието е централният момент, отличаващ йога от православната аскетика, и можем само да се досещаме колко гибелна за душата е практиката на йога в цялата й пълнота.

Разкаянието - отвръщането от сатаната и обръщането към Христа - е отправната точка на православното спасение. Този значим не само за земния живот, но и за вечността избор се закрепва в тайнството на кръщението, което открива пред човека достъпа към други тайнства, предназначени за изцеляването на цялото му същество. Централно място сред тях заема тайнството на Светото Причастие. Ще намерим ли нещо подобно на него в йога? Очевидно не. И така, православието се различава от другите религии още и с това, че в него има спасителни за душата тайнства.

Когато говорим за покаянието като отличителна черта на православието, ние трябва да споменем, че някои йоги също говорят за него, но това се прави по-скоро за да се въведе в заблуждение човек, израснал в християнските традиции, т. к. същността му е много далеч от същността на християнското покаяние. Ето какво пише йогата Рамаянанда:

"За йогата покаянието се състои в доброволно наложено върху себе си ограничение или страдание, което не означава задължително причиняване на физическа болка. За да донесе истинска полза за духовното развитие на човека, покаянието трябва да прилича на извършения грях" ...

"Ако злоупотребявате с алкохол и с това вредите на тялото си, то вие съгрешавате, т. е. задържате собственото си развитие.. така че трябва напълно да се откажете от употребата на алкохол - и с това ще извършите покаяние. Употребата на тютюна в каквато и да е форма вреди на вашето развитие в йога, така че за онзи, който пуши, отказът от тютюна би бил истинско покаяние" .

Както виждаме, тук не е казана нито дума за Бога. Такова покаяние, разбира се, не е покаяние в християнския смисъл, в което "борбата с греха трябва да се изразява в разкриването на своята душа пред Бога и другите хора, т. к. коренът на греха е самолюбивото затваряне на човека в себе си" . Това изобщо не е покаяние, а аскетизъм, който се практикува самоцелно, в свое име, а не в името Божие, в името на овладяването и подчиняването на телесната си природа на самия себе си, на своето Аз, а не на Бога, за да стане човекът свръхчовек, да се издигне над другите хора, да достигне състоянието на божество. Всичко това е проява на най-изтънчено себелюбие и егоизъм. Така известният в наши дни йога Шивананда в своята книга "Самадхи-йога" пише, че за постигането на крайната цел на йога - състоянието на самадхи - се изисква наред с всичко друго и:

- да не общуваме с никого нито с мисъл, нито със слово, нито с дело;
- да култивираме безразлично отношение към всичко;
- да не се замисляме над мъката или щастието на когото и да било;
- да не се привързваме към предмети и лица.

Оставаме с впечатлението, че йога определя като свой идеал постигането на лично благополучие и блаженство чрез разделянето от другите хора, независимо от тяхното неблагополучие и страдания. Но Спасителят ни е заповядал не безразлично отношение към хората, а любов към тях, не затваряне в себе си, а носенето на теготите един другиму и направо ни е посочил, че няма любов по-висока от тая да положиш душата си за своите приятели (Иоан. 15:13). И апостол Павел казва:

"Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям - щом любов нямам, нищо не съм" (1 Кор. 13:2).

Обаче йога ни зове в съвсем друга посока.

В йога се признава съществуването на Бог, макар че той изглежда като пасивен зрител в делото на йогисткото "спасение",  пък и самото поклонение на Бога е само "едно от средствата за окончателно постигане на самадхи-йога" - пишат С. Чатерджи и Д. Дата в книгата си "Увод в индийската философия" (28, стр. 261). И Бог се разбира доста своеобразно. Йогите казват, че: "има Бог; има една Душа, различна от всички останали души, и Той е вечен Властелин на всичко създадено, вечно свободен Учител на всички учители" (7, стр. 34). Той е "особена Пуруша (душа), непричастна към страданието, следствие от действията или желанията" (пак там), "неограничено познание" (пак там, стр. 37), "Един Учител, неограничен от времето", "Учител на безкрайното познание" (пак там, стр. 39).

Във всички тези определения няма и дума за любовта, за това, че Бог е преди всичко Любов. Не е ли сатаната този бог на йога, който има знание, ала няма любов? Така или иначе, но в йога присъства доста осезателен привкус на студена разсъдъчност и рационализъм в подхода към Бога и човека. Със същия интелектуализъм се отличава и будизмът, в който също няма да намерим покаяние.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412835
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031