Кое бе онова, което преди всичко ме поразяваше в творенията на Отците на Православната Църква? – Това бе тяхното съзвучие, съзвучие чудно, величествено. Осемнадесет века, а техните думи свидетелстваха за единогласно и единно учение, Божественото учение! Когато през някоя ясна есенна нощ погледна към чистото небе, осеяно с безчислени звезди, с най-различна големина, блещукащи в единна светлина, тогава си казвам: така са и творенията на Отците. А когато през лятото погледна към безкрайното море, по което плават най-различни плавателни съдове със спуснати платна, приличащи на бели лебеди с разперени криле, носещи се в една посока, към една цел, тогава си казвам: така е и с творенията на Отците. Когато слушам изпълнението на строен многочислен хор, в който различни гласове с изящна хармония пеят като един Божествена песен, тогава си казвам: така е и с творенията на Отците. Какво е междувпрочем учението, което може да се намери при тях? – Откривам учението, повтаряно от всички Отци, учението, което е единственият път към спасението – да се следват неотклонно наставленията на светите Отци. „Видял ли си – казват те – подмамения от лъжеученията, погинал от неправилния избор на подвизите: то знай: той е последвал себе си, своя разум, своите мнения, а не ученията на Отците“, от което се състои догматическото и нравственото предание на Църквата. Чрез тях тя, като с безценно имущество, съхранява своите чеда.
Из „Аскетически опити“
