Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 22:06 - Чудото с мирото на св. Димитър
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 524 Коментари: 1 Гласове:
1



image Това се случи на 26.10.1987 г. Часът бе малко след 10 вечерта. Градът празнуваше своя патронен светец, св. Димитър и освобождението от продължилата почти петстотин години (1430 – 1912) власт на Османската империя. Църквата на св. Димитър с отворени врати посрещаше своите нощни поколнници, които коленичеха пред сребърната рака със светите мощи на св. Димитър Мироточиви. В този момент пред църквата имаше не повече от 30-40 човека. Десетина жени бяха около светите мощи, като пееха Акатиста на светеца. Единствените духовници, които присъстваха, бяха младият и наскоро ръкоположен дякон със своята съпруга. Тогавашният главен свещеник на църквата, понастоящем Берски, Негушки и Камбанийски митрополит Пантелеймон им бе наредил да го изчакат там.

Внезапно жените, които пееха Акатиста започнаха да викат. Дяконът изтича при тях и жените, обхванати от смесени чувства, му показаха раката. Тя буквално се къпеше в миро, а във въздуха се носеше несравнимо благоухание. Човек можеше да каже със сигурност, че някой бе излял поне две „кофи“ от ароматната течност (използвам думата „кофи“, имайки предвид огромното количеството миро, което се изцездаше по солидната обвивка на сребърната рака).
Дяконът се същиса за момент: светецът мироточеше! Без въобще да се поколебае за това чудо, чувствайки се толкова радостен, изненадан и развълнуван, той изтича към един от шкафовете в храма, за да донесе памук. Той се завърна все още бягайки и започна да попива мирото от външните стени на раката и даваше части от благоуханния памук на поклонниците. Той го попиваше, ала мирото не спираше да тече, а тайнствено продължи да се лее, без да има някакъв видим източник. Този факт правеше особено впечателние: с голямо парче памук той забърсваше мирото по част от гладката повърхност на раката. Памукът попиваше мирото, също както когато избърсвате чаша със сухо парче плат, като я притиснете добре и така премахвате влагата от нея. Една от жените забърса с длан частта от раката, която току що бе мината с памук. Дяконът, с удивление, виждаше как ръката щ се навлажнява от подобното на зехтин миро!
Междувременно уханието изпълни цялата църква и се носеше през отворените врати по ул. „Св. Димитър“, привличайки минувачи, които се втурваха вътре, за да видят какво се случва и откъде идваше този чуден аромат. Всички се насочваха към раката с мощите на св. Димитър, която не бе положена в гробницата (тогава тя обще не бе изработена), а се намираше пред икиностаса.
Приятните изненади не спряха дотук! Поклонниците откриха, че всички икони в църквата, където и да се намираха из нея, мироточеха. Всъщност, дяконът виждаше как поклонници вадеха хартиени кърпички и попиваха защитените със стъкло икони и кърпичките се оцветяваха в жълто от мирото, което „изтичаше“ от двете страни на стъклото, както външната, така и вътрешната. Мащабът на това чудо не оставяше никакво място за съмнения. Не разбирахме на какво ставаме свидетели, сякаш това бе някакъв мъгляв сън, ала всичко това бе реалност! Докосвахме го с ръцете си, виждахме го с очите си, а чудният аромат изпълваше ноздрите ни!
Малко след това се оформи опашка от хора, които с просълзени очи се покланяха на раката на св. Димитър Мироточиви и ясно осъзнаваха защо бе наречен така.

Междувременно в църквата пристигнаха главният свещеник и други духовници. Те отвориха вратичките на раката с нетленните можи на светеца покровител на Солун. Благоуханието бе примесено с характерния мирис на свещените реликви. Ароматът на мирото бе различен и особен.

Блаженият митрополит солунски Пантелеймон II Хрисофакис отдаде чудото с изтичането на миро от св. Димитър на следния факт: същата вечер, на гала церемонията в Свободния солунски университет, водещият лектор изцяло бе пренебрегнал в своята реч и въобще не бе споменал за св. Димитър. Отговорът на св. Димитър с това изтичане на миро бе, че той никога не е напускал град Солун и че и сега винаги е тук, спасявал е града от робство и заметресения, но е недоволен когато солуняни се окажат неблагодарни и се отдалечат от Христа и неговите светии.

От тогава минаха много години. Тогава дяконът в царквата бях аз, понастоящем съм свещеник в Солун и пиша фактите по спомен. Моментът бе сякаш преживяваш някакво тайнство. Не мога да опиша какво почувствах! Радост, изненада, вълнение, ентусиазъм... Не успявам точно да го охракатеризирам. Впрочем, това е от тези събития, които укрепват вярата, които ни изпълват с радост, надежда, както и с усещането за присъствитето на Христос и неговите светии. Нашата вяра е жива.

Отец Христос Котиос

http://orthognosia.blogspot.bg




Гласувай:
1



1. lubovakoniamash - Амин!
27.10.2016 17:19
Амин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412897
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031