Като православни християни трябва внимателно да изследваме всеки аспект от нашето участие в света, неговите дейности, празници и фестивали, да се уверим дали тази наша ангажираност е съвместима с нашата Света Православна вяра.
От известно време всичко в заобикалящия ни свят ни напомня, че наближава Хелоуин: в училище децата са заети с това да изрисуват тикви, да изрязват и правят прилепи, духове и вещици и кроят планове относно идеалния костюм, с който да предприемат своето “trick-or-treat” - „почерпка или пакост“. Повечето наши училища, организации на местно ниво и програмите по телевизията, радиото и пресата ще споделят това и ще наблегнат на празника Хелоуин. Мнозина от нас ще участват в него, като отидат на партита с костюми или като приемат детската покана за „почерпи, за да не ти напакостя“ там, където живеят, след като се мръкне на 31 октомври.
Много от нас ще участват в Хелоуин празненствата смятайки, че в това няма нищо повече от забавление и вълнение за децата. Повечето от хората не знаят за историческите корени на фестивала Хелоуин и за неговите обичаи.
Празнуването на Хелоуин датира от предхристиянски времена сред келтските племена в Британия, Ирландия и Северна Франция. Тези езичници вярвали, че физическият живот е роден от смъртта. Поради това те отбелязвали началото на „новата година“ през есента, в навечерието на 31 октомври и през деня на 1 ноември, когато, както смятали те, започвал сезонът на студа, тъмата, разложението и смъртта. Наставлявани от техните свещеници, друидите, хората загасяли всеки огън в огнищата и всяка светлина и наставала тъмнина. Според езическата келтска традиция, душите на умрелите влизали в света на мрака, разрухата и смъртта и се съединявали напълно със Самхейн, Господарят на смъртта, който можел да бъде умилостивен и удовлетворен чрез изгарянето на дарове, така че да позволи на душите на покойниците да се завърнат у дома за празненствата на този ден. Това вярване довело до ритуалната практика за скитането в мрака, носенето на костюми на вещици, таласъми, феи и демони. Живите дружали и общували с мъртвите чрез този ритуален акт на имитация, чрез костючите и странстването в мрака. Те също така вярвали, че душите на мъртвите изпитвали голям глад при идването им на празника. Това поверие родило практиката да се просят дарове като друга ритуална имитация относно действията на душите на мъртвите при тяхното посещение по време на празнуването. В следствие на това се смятало, че всяка от душите на мъртвите и на техните имитатори, които не били омилостивени с „почерпка“, т.е. с дарове, ще провокира гнева на Самхейн, чийто ангели и слуги ще отмъстят чрез поредица от „пакости“, или проклятия.
В придържащата се изцяло към Православието ранна Келтска Църква, светите Отци опитали да се противопоставянт на тази езическа нова година и празнуването щ, като установили празника Вси светии на същия ден (на Изток празникът се отбелязва на друг ден). В навечерието на празника, (нощта на Вси светии, на англ. All Hallows Eve) се отслужвало бдение, както и Света литургия на сутринта. Този обичай породил и названието Хелоуин. Ала останалите езичници и поради това настроени анти-християнски хора реагирали на опита на Църквата да замени техния празник, като празнували лудешки същата нощ, така че нощта преди християнския празник на Вси светии да стане нощ на магьосничества, вещерство и други окултни практики, много от които включвали оскверняване и подигравка с християнските обичаи и вярвания.
Костюмите на скелети, например, били в резултат на оскърбителното отношение към почитането на църковните свети мощи. Били извършвани кражби на свети предмети, които се използвали в кощунствени ритуали. Практиката да се иска почерпка се превърнала в начин да се преследват християните, които отказвали да участват в тези празненства. И така опитът на Църквата да реагира на този скверен празник не постигнал успех.
Това е само едно кратко описание на историята и значението на празника Хелоуин. Ясно е, че ние, като православни християни, не можем да участваме в това събитие под каквато и да е форма (дори да смятаме, че това е просто едно „забавление“) и че нашето участие в него е идолопоклонническо предателство към нашия Господ и Светата Вяра. Защото ако имитираме умрелите като се костюмираме и обикаляме в мрака, или като просим с тях, тогава съзнателно търсим дружба с починалите, чийто бог не е келтския Самхейн, но сатаната, лукавия, който се противи на Господа. Нещо повече, ако участваме в сценката „почерпка или пакост“, нащият дар не отива при невинните деца, а по-скоро при самия сатана.
Нека помним нашите предци, Светите Християнски Мъченици от ранната Църква, както и нашите сръбски новомъченици, които отказвали, въпреки мъченията и ужасяващите преследвания, да отдадат почит и да се поклонят по какъвто и да е начин на идолите, които са ангелите на сатаната. Основата на нашата Свята Църква е посроена върху самата им кръв.
http://www.orthodoxheritage.org
