Разказът за това чудо е достигнал до нас благодарение на иеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото събитие.
Било времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Константинопол се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък.
Виждайки, че българите не могат да бъдат спряни, в безизходицата си турците прибягнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби” по думите на очевидците. В българските редици настъпило колебание и смут. В тези толкова критични мигове изведнъж войниците виждат един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл и с високо издигнат кръст да ги повежда в битка. Тогава се досетили, че това е великият закрилник на българския род – свети Йоан Рилски. Гледката била потресаваща!
Воините благоговейно паднали на колене, а после окрилени и с нови сили, въодушевление и бодрост се хвърлили наново в битка. Макар да не завладяли Чаталджа, българите удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки й да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разправили дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели.
