След това знай, че покаянието има три отличителни черти: разкаяние, изповед и удовлетворение.
Разкаянието е тъга и съкрушение на сърцето, което се случва в онзи човек, който, спомняйки си за своите грехове, осъзнава, че е разочаровал Господа и че е престъпил Неговия Божествен закон. Този вид разкаяние идва само при съвършените и при онези, които са Божии синове, тъй като произтича единствено от любовта към Бога, също както синът се кае само защото е разочаровал своя баща, а не защото е лишен от своето наследство или пък за това, че ще бъде изгонен от бащиния си дом. Следва да имаме предвид думите на божествения Златоуст: „Ридай след като си съгрешил, не защото ще бъдеш наказан (тъй като това не означава нищо), а защото се наскърбил своя Господар, Който е толкова благ, толкова милостив, обикнал те е толкова много и копнее за твоето спасение дотам, че е дал единствения си син за теб. Като си спомниш за това, скърби.“
С разкаянието е свързано съкрушението, което също така е тъга и е непълна мъка на сърцето, което се случва не поради това, че човек е разочаровал Бога, но защото бива лишен от божествената благодат, изгубил е Раят и е придобил ада. Тази тъга се случва при несъвършените, при наемниците и слугите, тъй като не произлиза от любов към Бога, а поради страх и любов към самите себе си, също както наемника се кае, когато се сети, че е загубил заработеното и както слугата, който се бои от наказанията на своя господар.
Така и ти, съгрешили братко, ако желаеш да придобиш тази разкаяност и съкрушение в сърцето си, и чрез тях да имаш угодно Богу покаяние, следва да направиш следното.
Първо, потърси и открий най-опитният духовен отец, тъй като св. Василий Велики казва, че също както болните не откриват своите болести и язви на който и да е лекар, но на такъв с опит, който знае как да ги излекува, така и греховете трябва да се откриват не пред когото и да е, но на тези, които магат да ги изцерят. Както се отнасяме с телесните си болести, така следва да третираме и изповядването на греховете си. Хората се лекуват при тези, които знаят как да им помогнат; така и изповядването на греховете трябва да става пред тези, които знаят как да ги изцелят, или както е писано: Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите (Рим. 15:1), има се предвид – да ги премахнем с нашата грижа.
Второ, също както броиш парите си след някоя търговска сделка, по същия начин, брате мой, две или три седмици преди да отидеш при духовния си отец, особено преди началото на четирите постни периода на годината, седни на усамотено място с наведена глава, изследвай съвестта си, или както казва блаженият Августин: „Изследването на съвестта следва да не бъде като оправдание, а като осъждане на нашите съгрешения.“ Разгледай, подобно на Езекия, целият си живот с тъга и душевна болка: Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си (Ис. 38:15). Спомни си колко много грехове си сторил на дело, слово и с помисъл след последната си изповед, като преброиш месеците, седмиците и дните. Припомни си хората и местата, с които и където си съгрешил, и обмисли тези неща внимателно, за да можеш да откриеш всеки един от своите грехове. Така ни съветва и мъдрият Сирах: Изпитвай себе си преди съда (Сир. 18:20).
Също както ловците не се задоволяват само да открият дивеча в гората, но по всякакъв начин опитват да го убият, така и ти, съгрешили брате, не следва да се задоволяваш, за да имаш разкаяние, само с изследването на съвестта си и откриването на своите грехове, тъй като това ти носи малка полза, но се бори с всички сили да умъртвиш греховете си чрез съкрушено сърце, а именно: чрез разкаяние и скръб. И за да придобиеш разкаяние, размисли над това колко си наскърбил Бога чрез своите грехове. За да имаш също така съкрушение, помисли и над това колко си навредил на себе си чрез своите грехове.
orthodoxinfo.com
