Това, за което се говори в тази беседа, не е остаряло и днес, макар че е станало в началото на ХХ век. Дори сега тя е още по-насъщна и злободневна. През последните десетилетия сатаната е свил змийското си гнездо в сърцата на онези, които са се посветили на НЛО, увлякъл е другите по астрологията, екстрасенсориката, различни видове магия, теософия, чародейство, лъжецелителство, окултни науки, източен лъжемистицизъм и всякаква друга духовна нечистота. Нека тази беседа на един от великите старци на Оптинския манастир стане назидание за нас и вразумление за онези, които са прелъстени от тази бесовщина.
Посещението на известния спиритист В. П. Биков при старец Нектарий в Оптинската обител довело до окончателно разрешение на всичките му преживявания и направило преврат в душата на този закоравял спиритист. Той се покаял за предишните си увлечения и започнал открито да проповядва против спиритизма, окултизма и другите лъжемистични знания, които са тясно свързани с викането на духове и черната магия. Ето как В. П. Биков възпроизвежда смисъла на беседата със стареца:
- Е, как е при вас в Москва? - бил първият въпрос на стареца.
Аз, като не знаех как да му отговоря, му отвърнах с гръмката фраза:
- Как да ви кажа, всички се намираме под взаимна хипноза.
- Да, да... Ужасно нещо е тази хипноза. През отминалите времена хората са се бояли от това деяние и са го избягвали, а сега се увличат и извличат полза от него... И цялата беда е там, че това знание влиза в живота ни под прикритието на някаква огромна полза, която то може да даде на човечеството. А ето едно още по-ужасно, още по-пагубно за душата, а и за тялото увлечение - увлечението по спиритизма...
Ако в килията се бе разнесъл оглушителен гръм, той не би ми направил такова впечатление, както думите на Боговдъхновения старец.
- О, колко пагубно, колко ужасно е това нещо! Под прикритието на великото християнско учение и чрез своите ревностни слуги, бесовете, които се появяват по време на спиритическите сеанси - незабележимо за човека - той, сатаната, чрез сатанинската лъст на древния змей го отвежда в такива пропасти, такива дебри, от които няма нито възможност, нито сили не само да излезе, но дори да разпознае, че се намира в тях. Той овладява чрез това проклето от Бога човешко деяние човешкия ум и сърце дотолкова, че онова, което на неповредения ум изглежда като грях и престъпление, за отровения от спиритизма изглежда нормално и естествено.
В главата ми с бързината на мълния преминаха цяла редица от лично мои деяния и деяния на други хора, отдали се на това учение, които преминаха именно при посочените от стареца обстоятелства. Защото какво може да бъде от гледна точка на истинния, неповреден християнин по-престъпно от такова деяние, като например - да прощават много от спиритистите - приемането на такъв страшен грях в семейството като прелюбодеянието и съжителството на една от страните в брака с трето лице? Онези, които са проникнати от сатанинското учение на спиритизма "за превъплъщение на душите", според което човек се появява на земята неведнъж, уж за да изкупи греховете на предишния си живот, оправдават явното нарушение на седмата заповед, скрепена с Божествените слова на Христос: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6) и узаконеното от Самия Творец на вселената на първите страници на Библията: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът" (Бит. 2:24), с нищо необоснования довод, че прелюбодейците в предишното си превъплъщение са били мъж и жена и сега разгорялата се между тях любов само показва, че те не са довършили в предишния си живот някаква възложена им задача, която сега трябва да довършат съвместно? Или какво по-противозаконно, от християнска гледна точка, може да има от безбрачното съжителство, а то е издигнато почти в догмат в спиритическите организации само затова, защото там еротиката се счита за най-верния импулс при проявата на способностите на медиума.
- Струва си да се вгледаме по-отблизо в повечето спиритисти. Преди всичко върху тях винаги лежи някакъв отпечатък, чрез който става очевидно, че този човек извършва спиритически сеанси. След това се появява страшна гордост и чисто сатанинска озлобеност срещу ония, които им противоречат. Така незабележимо и съвсем фино действа сатаната при спиритизма, както никъде другаде. Човек се отдалечава от Бога и църквата, макар че, забележете, в същото време духът на тъмнината често чрез своите духове настойчиво из праща отвлечения от него човек в Божиите храмове, но не за разкаяние, а за да служи панахиди, молебени, акатисти, да се приобщава със Светите Христови тайни без искрена изповед на своите дела, като в същото време малко по малко влага в главата му такива мисли: "Та всичко това ти би могъл да направиш и сам, в домашна обстановка, и с по-голямо усърдие, с повече благоговение и дори по-продуктивно в смисъл на изпълнение на измолваното!" И според това, доколко неразсъждаващият човек все повече и повече затъва в бездната на своите падения, той все повече и повече се обърква в сложните лабиринти на духа на тъмнината, а Господ започва да се отдалечава от него. Той губи Божието благословение. Преследват го неудачи. Разстройва се жизненото му благосъстояние. Ако не беше повреден от сатаната, той би потърсил Божията помощ, помощта на Светите угодници Божии, на Царицата Небесна, на Светата църква, на свещенослужителите - и те биха му помогнали със светите си молитви, а той отива със скърбите си при същите духове - при бесовете, и те още повече го объркват, още повече го въвличат в задушаващата тиня на греха и проклятието.
О, колко правдиви бяха тези думи! Старецът като по книга четеше скръбните страници на моя живот, а спомените ми в това време само илюстрираха думите му. Когато започна в нищо да не ми върви, когато отвсякъде започнах да изпитвам само неудачи и разочарования, вместо да се обърна с прошенията си към Господа, аз учестявах общуването си с духовете. И колко коварно, колко дипломатично тези псевдоумрели приятели и покровители се стараеха да завоюват лошите ми наклонности, като казваха, че огънят на тези изпитания цели още повече да ме усъвършенства, още повече да подобри душата ми, за да я приближи към Твореца на вселената и след това да я възнагради с благата на този свят. При това ми даваха съвети, които още повече разрушаваха благосъстоянието ми; и когато исках от тях оправдание за тази лъжа, те обясняваха, че това е станало не по тяхна вина, а по вина на нисшите духове, които се плашат от духовния ми ръст. А всичко това биваше подкрепено с някакви поразителни феномени от физическо и психическо естество.
- Най-накрая Божието благословение напълно отстъпва от човека. Гангрената на неговата гибел започва разрушително да влияе върху цялото му семейство. Започва необичаен и с нищо немотивиран разпад на семейството. От него се отдръпват най-близките, най-скъпите му хора!
Целият изтръпнах. Мъчителен хлад обзе душата ми и цялото ми тяло, защото почувствах, че съм изправен пред това страшно и мъчително преживяване.
- И когато нещастната човешка душа с помощта на сатаната достигне най-последната степен на своето самозаблуждение, тя или губи разсъдъка си, човек става невменяем в точния смисъл на тази дума, или пък слага край на живота си. Макар спиритистите и да казват, че сред тях няма самоубийства, това не е истина: най-първият, призовавал духове, цар Саул, завършил живота си със самоубийство, "задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница, а не потърси Господа" (1 Парал. 10:13-14). С човек, който призовава духове, пророчестващи от името Божие, които Господ не е пращал, става това, което някога предричаше пророк Иеремия: "С меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици... и Аз ще излея върху им тяхната лошотия." (Иер. 14:15-16)
Старецът, без да отваря очи, някак особено тихо, особено нежно се наведе към мен и като докосна колената ми, тихо-тихо, смирено и с любов продума:
- Остави... зарежи всичко това. Още не е късно... иначе можеш да загинеш... жал ми е за тебе...
Велики Боже! Никога не ще забравя този покъртил душата и сърцето ми момент. Не мога да говоря за него спокойно, без сълзи, без трепет и вълнение в гласа, където и пред когото и да си спомням този велик момент на възраждане в моя духовен живот. Когато дойдох на себе си, първият ми въпрос към стареца беше: какво да правя? Старецът тихо се изправи и рече:
- На това ще ти отговоря с думите, които Господ Иисус Христос е рекъл на човека, когото изцелил от бесовете в Гадаринската страна: "Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог." Върви и се бори против това, за което си работил. Енергично и усилено изскубвай плевелите, които си посял. Срещу теб ще се надигне много вражда, много зло, много козни на сатаната, особено от онзи лагер, който си напуснал, и това е напълно понятно и естествено... но ти върви, не се бой... не се смущавай... върши делото си, каквото и да ти се изпречи по пътя... и Бог да те благослови!
