Ние често мислим, че всички чудеса и знамения са се случили в миналото, но те се извършват постоянно и трябва да остават в паметта на хората за наше укрепване, за утвърждаване на вярата и надеждата, че не сме оставени от Божия Промисъл по пътя на земния ни живот.

Когато започнала Великата Отечествена война, Антиохиският Патриарх Александър ІІІ се обърнал с послание към християните от целия свят за молитвена и материална помощ за Русия. В онова страшно време и в Русия имало много големи молитвеници. Но кой можел да бъде сигурен, че точно в разгара на „безбожната петилетка“ Сталин е способен да послуша поне един от тях? Навярно заради това за съобщаване на Божието слово бил избран истинският приятел на Русия митрополит Илия.

Той по-добре от мнозина разбирал какво означава православна Русия за останалия свят. Владиката решил да се затвори и да моли Божията Майка да му открие с какво може да се помогне на Русия. Спуснал се в каменното подземие, където не достигал нито един звук и където нямало нищо друго, освен икона на Божията Майка. Не вкусвал храна и вода, а само се молел на колене. Всяка сутрин му носели известия от фронтовете на Великата Отечествена война за числото на убитите и за това докъде е стигнал врагът. След три денонощия бдение в огнен стълб на митрополит Илия се явила Самата Божия Майка и обявила, че той, истинският молитвеник и приятел на Русия, е избран, за да предаде известие от Бога за целия руски народ и че ако всичко поръчано не бъде изпълнено, Русия ще загине.

Трябва да бъдат отворени храмовете, манастирите, духовните академии и семинарии по цялата страна. Свещениците да бъдат върнати от фронтовете и затворите и да започнат да служат. Предаването на Ленинград, което се подготвяло – да не се допуска. Да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията Майка и да я носят в литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата му земя. Това е избран град. Пред Казанската икона било необходимо да се извърши молебен в Москва, а после тя да бъде занесена в Сталинград който не трябва да бъде отстъпван на врага. Казанската икона трябвало да предвожда войската до границата на Русия. А след победния край на войната митрополит Илия да дойде в Русия и да разкаже как по Божия воля тя е била спасена.

Владиката незабавно се свързал с представители на Руската Църква, със съветското правителство и предал всичко, което му било открито.

И сега в църковните архиви се съхраняват писма и телеграми, предадени от митрополит Илия в Москва. През 1941 г. Сталин повикал при себе си представители на православното духовенство и обещал да изпълни всичко, което предал митрополит Илия, защото не виждал възможност да спаси положението. Силите не стигали, за да се задържи врагът. Немците вече били при Москва, Волокаламското шосе било защитавано само от шепа воини. Гладът и смъртта се ширели по руската земя. Неясно как все още се задължал Ленинград. Помощи практически не постъпвали. Боеприпасите и продоволствието, които се удавало да достигат до обсадения град, били капка в морето. От Владимирския катедрален храм изнесли Казанската икона на Божията Майка и обиколили с нея с литийно шествие обсадения град. И той устоял. За пореден път се потвърдили думите на светителя Митрофан Воронежки, че градът на свети апостол Петър е избран от Самата Божия Майка и че, докато Казанската икона е в него и има молещи се, врагът няма да влезе в него.

Застъпила се Божията майка и за столицата. Веднага след като със самолет прелетели с иконата около града, немците започнали да бягат, гонени от панически ужас, като оставяли след себе си трупове и унищожена техника. Никой от хитлеристките генерали не разбрал какво точно се случило.

След това дошъл ред на Сталинград. Там пред Казанската икона се извършвала непрестанна служба – молебени и възпоменание на загиналите воини. Иконата била с руските войски на десния бряг на Волга. Немците така и не могли да преминат реката въпреки всичките си усилия. Имало момент, когато защитниците на града останали на една педя място от реката, но с тях била Казанската икона и те стояли до смърт.

След Сталинград дошъл краят и на „безбожната петилетка“. Тя не завършила със заличаване на Православието, както искали болшевиките, а с неговото възраждане. По това време били открити 20 000 храма. Свещениците били пускани от затворите и лагерите. Русия се молела. Молел се дори Сталин за това има свидетелства). И то точно на Божията Майка. Бившият царски генерал Б. М. Шапошников с часове беседвал с Върховния главнокомандващ, без да скрива своята вяра. И всички негови съвети, в това число да се облече войската със старите униформи на царската армия с пагони, били приети. Войниците започнали да се молят открито преди сражение. Много командири и самият генерал Жуков давали команда на бойците: „С Бога напред!“. Било решено да се пренесат мощите на светителя Алексий, митрополит Московски и на цяла Русия, в Богоявленския събор, където през цялата война стояла и самата чудотворна икона на Божията Майка, която била също и с опълчението през 1612 г. дошло време да възвръщане на вярата в руската земя, както и предсказвали мнозина от светиите.

Така било известено на руския народ откровението, което било изпратено свише на митрополит Илия. Чудото на спасението на Русия станало едно от великите чудеса през ХХ век.