Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2016 13:27 - За сквернословието
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 828 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е чисто езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива лошия навик - да призовава вместо Господа името на лукавия и вместо Божествените неща да споменава срамните.

Чудовищните скверни изрази всъщност са молитвени формули, обърнати към демоните. Това не е лекомислие, не е просто груба шега или колебание на въздушните вълни. Произнасяйки страшните заклинания, човек извиква и привлича към себе си най-гнусни бесове, поднася на сатаната противоестествена словесна жертва! Той се превръща в магьосник, маг, чародей посредством най-смрадни похвати.

image

Сквернословието се проявява не само на думи, но и писмено при писателите, а при "неграмотните" се излива в така наречената "улична литература". И този вид порок е не само отличителна особеност на нашето време, а е съществувал навсякъде и винаги. В древния свят "уличната литература" е била разпространена не по-малко както като качество, така и като количество, отколкото днес. Повреждането на варосаните или беломраморните стени на домовете в прекрасната Елада и Рим често довеждало стопаните им до отчаяние и ги карало да окачват обяви: "Моля тук нищо да не се пише". Подобни предупреждения украсявали и обществените места, защото и те не били застраховани от простаци. С безсрамни надписи понякога изпъстряли цялата стена на къщата, така че минувачите се възмущавали до дъното на езическата си душа и сами на свой ред добавяли нов надпис, изливайки своето негодувание.

Православната Църква винаги е забранявала сквернословието, злоречието, ругатните, псувните, които са най-мерзко сквернословие и чернословието (пращането по дяволите).

Свети апостол Павел повелява:

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога" (Еф. 5:3-5).

Още по-пряко апостол Павел казва в Посланието до Колосяните (Кол. 3:8):

"А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си".

В Стария Завет, ако син злословил за баща си или майка си, убивали го пред свидетели с камъни. Също така постъпвали и с проститутките блудници.

В християнството за смъртни грехове се смятат не само "седемте смъртни гряха", които са особено тежки: убийство, кражба, блудство и другите, но и всеки неразкаян грях. Защото той ще остане вечно и ще тегли към отлъчване и отделяне от Бога, което е и духовна смърт.

В Писанието е речено, че от думите си ще се оправдаем, от думите си ще се и осъдим. Злите думи убиват не само онези, към които са обърнати, но и онези, които ги произнасят. Не случайно проклятието поразявало смъртоносно. Както и лошите дела, наказуеми са и лошите думи. Но със слово са възкресявали мъртви, и са изцелявали болни.

В първите векове на християнството, когато християните постоянно са се сблъсквали с развратните езичници, Светите отци и учители на Църквата били принудени непрестанно да напомнят на вярващите за високото им звание и да ги предупреждават да се пазят и боят сами да не се заразят от същия този смраден навик, от който са болни езичниците. Наред с това и разяснявали в какво се състои истинската същност на порока.

Така св. Климент Александрийски още в края на II век след Р.Х. четял на лекциите си пред подготвящите се да приемат християнството слушатели в катехизаторската школа на Александрия следното: "От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи". Защото онова, що излиза от устата, то осквернява човека (Мат. 15:18).

Ето какво е казвал и свети Йоан Златоуст:

"По-добре е да се изхвърля гнилост от устата, отколкото сквернословие. Ако имаш лош дъх, то не се докосваш до общата трапеза, но когато в душата ти е такъв смрад, кажи ми, как дръзваш да пристъпваш към Тайните Господни? Ако някой вземе нечист съд и го сложи на твоята трапеза, ти ще го набиеш с пръчки и ще го прогониш; кажи сега, нима не мислиш, че ще разгневиш Бога, когато на трапезата Му (а устата ни са трапеза Божия, когато се приобщаваме към Тайнствата на Евхаристията) поднасяш думи, по-гнусни от всеки нечист съд? Че и как иначе да бъде? Нищо не прогневява Него, Светейшия и Чистейшия, повече от такива думи; нищо не прави хората толкова нагли и безсрамни, както когато говорят или слушат подобни слова."

Този грях е толкова значим и достоен за внимание, че за да бъде изкоренен, Църквата го е изнасяла за обсъждане и на своите събори, смятайки за необходимо да потърси съдействието и на държавната власт, особено в онези случаи, когато езичниците си позволявали срамно да се изразяват на свещени за християните места.

Как да се държи християнинът в присъствието на сквернословец? Веднага да се обърне в ума си към Бога, да се въоръжи с Иисусовата молитва, и ако не може да избяга - да понася ругатните с търпение и осъждане на самия себе си. Ето един пример.

За своя духовен отец и старец, йеросхимонах Александър, затворник от Гетсиманския скит (около Троицко-Сергиевата Лавра), разказва неговият ученик, също известен старец, схиигуменът от Зосимовия манастир отец Герман.

"Веднъж при отец Александър дошъл един мирянин и започнал да приказва всякакви мерзости и за себе си, и за другите. В това време в килията на стареца бил и съкилийникът му. Той не издържал това, което чул от разказващия, и като не желаел да го слуша повече, излязъл. След това съкилийникът попитал стареца:

- Отче, простете, аз се съблазних, като чух словата, които Ви говореше онзи мирянин. Мислех си, и на вас ли Ви е мерзостно да го слушате?

Отец Александър му отговорил:

- Не чух нито дума - в това време умът на стареца бил зает с молитва - и ти добре направи, че излезе; не би трябвало да го слушаш още от самото начало: немощните духом бягат от това..."




Гласувай:
2



1. lubovakoniamash - Много поучително и спасително с...
01.08.2016 17:14
Много поучително и спасително слово за душата!Благодаря за споделеното!
поздрав,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412972
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031