Отец Георги Максимов интервюира хора, които са се обърнали към Православието от различни други вярвания. Гостът му днес е Андрей Солодков, сектолог и православен мисионер, присъединил се към адвентистие като млад, завършил тяхната академия и станал пастор. В това интервю той ни разказва как разбрал кое е Истината. Той също така ще разгледа различни теми като значението на съботния ден и Възкресението, Апостолското Предание, Църквата и нейното основаване, както и нашата мисия що се отнася до протестантите и как тя следва да се извърши.

Отец Георги Максимов: Здравейте! Днешният ни гост е Андрей Иванович Солодков, сектолог и мисионер. Веднага ще кажа неговата тайна: в миналото си Андрей Иванович е бил член и дори пастор в Адвентистите от седмия ден.

Моля разкажете ни как започнаха духовните ви търсения и кое ви доведе при адвентистите?

Андрей Солодков: Вероятно това се случи, тъй като бях отгледан в атеистично семейство. Бях кръстен в Православната вяра, но това бе сторено единствено, за да се спази традицията. Спомням си, че баба ми сложи кръщелно кръстче, а майка ми тайничко го махна, тъй като се боеше, че ще изскочи навън, докато си играя и някой ще го види. Подобно на всички по онова време, бях член на Младите (Комунистически) Пионери и по-късно се включих в Комсомола. Обаче никога не станах активист. По-късно, в началото на 90-те, бях един от многото хора в нашата страна, които не бяха наясно какво представлява Църквата наистина и кои са християните. Всеки, наричащ себе си християнин, бе възприеман като член на Църквата, под която се подразбираше Православната Църква. По онова време хората не избираха между Църквата и дадена секта, а между атеизма и каквато и да е информация за Бог, която им се предоставяше. Веднъж едни хора ме заговориха на улицата и казаха: „Искаме да ви поканим на изучаване на Светото Писание“. Попитах ги кои са. Те отговориха, че са християни. И така, аз отидох. Помислих си, че тъй като са християни, би следвало да са православни. И така, аз ги последвах. Изглеждаха приятни хора. Започнах да изучавам Св. Писание с тях. След това те ми казаха, че имат собствена образователна институция, т.нар. Заокская духовна академия. Това се случи през 1992. Постъпих там, за да видя какво бих могъл да науча. Бях допуснат до пасторския факултет на Заокская духовна академия и учих там четири години. На четвъртата година започнах да си мисля: „Дали всичко е точно така?“ Това се случи, защото се запознах с някои доста интересни хора. Например, Олег Михаилович Сенин, учител, завършил магистратура и който между другото напусна адвентизма. Той е много широко скроен човек, поет и писател. Успя да ни накара да проумеем много неща. Можете ли да си представите, той изнасяше презентации, например за св. Сергий Радонежки и неговите аскетични трудове, точно в тази академия? Той също така четеше лекции за св. Серафим Саровски. Той бе преследван за това, разбира се, но въпреки това мнозина го харесваха. Много от хората смятаха, че „адвентизмът трябва да слезе от облаците“. Така че в Русия той трябваше да е много „приземен“, за да не изглежда толкова по американски.

Отец Георги: Разбирам това много добре, тъй като веднъж посетих адвентисти в Черна гора. Бях помолен да участвам в един малък диспут, така че отидох малко преди за започне и разучих обстановката. Първото, което ми направи впечатление бе, колко американизирано бе всичко. Стаята бе подредена и обзаведена по американски начин и дори проповедникът говореше с американска интонация. Вероятно в някоя друга страна това нямаше да е толкова подозрително, но в такава древна и православна страна като Черна гора, да виждаш сърби, които се правят на американци, бе странно и дори нелепо.

Андрей Солодков: Да, наистина. Спомням си какво се случи, когато пастор Марк Финли дойде в нашата страна. По това време бях студент втора година и те ни откараха в Москва, за да дадем подкрепата си по време на неговото изпълнение. Тогава той бе наел един стадион. Дори тогава, имаше неща, които ме притесняваха. Помислих си: „Наблизо има църква. Не мога да повярвам, че тези хора никога не са чували нищо за Библията и никога не са я чели!“ Сред сектантите се разпространява един мит, че православните християни не четат и не познават Св. Писание, като вместо това затъват в езичество. Тази мисъл е твърдо заложена в умовете и сърцата на хората от различни неопротестантски движения. И когато Марк Финли рече: „Ние носим Св. Писание в тази земя!“, аз си казах: „Винаги съм мислил, че Кирил и Методий са сторили това преди хиляда години.“ Протестантското високомерие дори тогава ме поразяваше. Помня това много добре, макар да се случи преди 20 години. Не направих избор между Църквата и адвентизма, но като човек, търсещ Господа, просто последвах онези, които говореха за Него.

Отец Георги: През годините на вашето обучение, вие сте получили кръщение при адвентистите и сте станали пълноправен член на тяхната организация. Добре известно е, че почитането на съботния ден е отличителна черта на адвентистите. Те често изтъкват, че това е, което ги отличава от другите християни: „Ние почитаме съботата, а останалите – не.“ Това притесняваше ли ви, когато решихте да се обърнете от адвентизма към Православието? И ако да, как преодоляхте тази пречка?

Андрей Солодков: Това наистина е много важен въпрос. Същността на адвентистките ценности е спазването на съботния ден, да се въздържаш от яденето на свинско, както и плащането на десятък. Има и други разлики, но сте прав като казвате, че пазенето на съботата е най-важният въпрос. Тук е нужно да направим разграничителна линия между случилото се преди и след Възкресението на Христос. За съжаление, мнозина неопротестанти не правят разлика между тези два периода. В резултат на това, те бъркат неща, които са твърде различни едни от други. Има „Господня чаша“ и „бесовска чаша“ (вж. 1 Кор. 10:21). Има идолски изображения, както и свети изображения. Съществуват човешко предание и Апостолско предание. Има съботен ден като основа при сътворението на този свят в Стария Завет и имаме Възкресението на Христос: И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново (2 Кор. 5:17). Поради това, когато четем в Посланието до евреите: Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна, ще забележим, че казаното се отнася по-скоро за почивка, отколкото за „събота“. Какво искам да кажа? Това е, което е рекъл Христос: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). А именно, че в Христа намираме истински покой за нашите души. Не просто да подчертаваме важността на конкретния ден.

Когато бях адвентист, видях как адвентистите спазват съботния ден. Понякога това граничи с абсурда и като пастор, дори трябваше да се намесвам.

Отец Георги: Как го спазват?

Андрей Солодков: След сутрешната служба, която включва пеене, четене на Библията и изучаване на урока за съботата, адвентистите се прибират вкъщи, хранят се обилно и си лягат. Те дори шеговито отбелязват: „Трябва по-бързо да заспим и да лежим до залез, за да починем и да не правим нищо.“ И се получава следния абсурд: те искат да спят и да избегнат да правят каквото и да е. В Деянията на едно място четем: в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб (Деян. 20:7). Не е нужно да се обяснява на адвентистите кой е „първият ден на седмицата“. Много добре знаят, че това се отнася до неделя. В Първото послание до Коринтяни се споменава, че християните давали дарения на мисиите през първия ден от седмицата (вж. 1 Кор. 16:2), а това е на деня на събранието. Това е бил денят, в който са събирали милостиня за апостолите, така че да могат да изпълнят Христовата заповед: И тъй, идете, научете всички народи (Мат.28:19).

Отец Георги: Да, когато бях поканен да говоря с адвентистки пастор от Белград, който бе на посещение в Черна гора, именно това обсъждахме. Забелязах, че всичките им аргументи са насочени срещу (Римо)католическото учение, че съботата е изоставена и на нейно място е въведена неделята. Те казват: „Добре, къде е написано това? Никъде. Така че това е нарушение на Божията заповед.“ Казах им, че в Православието съботата не е изоставена и има свое специално значение. Според религиозния календар, съботата е краят на седмицата, както е било в древните времена, а неделя е първият ден от седмицата. Съботата е специален ден за Богопочитание, постът не е строг и се извършва литургия. Във всички православни страни, съботата е празнична(почивна). Както виждате, съботата се отбелязва по определен начин. Същевременно, аз се аргументирах:а къде е речено, че Бог не може да определи нещо, което да е по-важно? Кое е най-важното събитие в световната история? Възкресение Христово, разбира се! По подобен начин, също както изгряващото слънце не премахва звездите, но ги прави невидими в своята светлина, Възкресението на Христос не премахва предишните събития от човешката история, включени в Стария Завет, но ги прави по-малко значими. За моите опоненти адвентисти това бе изцяло нов подход, за който не бяха готови.

Андрей Солодков: Съгласен съм с вас, отец Георги. Протестантите и неопротестантите, които идват в Русия, често водят борба срещу догматите на Римокатолическата църква. Поради това винаги ги карам да направят сравнение между догматите на римокатолицизма и Православната Църква и да видят дали нашата Църква наистина проповядва нещата, на които те се противопоставят. Има съществена разлика, когато става въпрос за разбиране на Евхаристията и проблемът с изоставянето на съботния ден. Православната Църква никога не е изоставяла съботата. Всеки адвентист, които се присъедини към Православната Църква, може да пази съботният ден без никакви проблеми. Никой няма да ги наказва или пък да ги съди за това. Ако не желаеш да работиш в събота, тогава недей. Помнете съботния ден. Но, повтарям, това е съботата от Стария Завет, когато се е създавал света, а сега празнуваме Възкресението на Христа.

Интересното е, че освен съботният ден, адвентистите почитат и други празници. Рождество и Нова Година, например. Когато бях първокурсник в Заокская духовна академия, тогава бях на 23 – обличах костюм на Дядо Коледа, посещавах деца и ги правех щастливи. По-късно, когато вече не бях адвентист, преосмислих всичко и се запитах: „Защо празнуват Рождество, но не и Възкресение Христово? Пасха бива някак пренебрегвана. Не е ли странно?“ Те биха ми казали: „Ами…това е денят, в който Христос се е родил“. Аз бих отвърнал: „Тогава изглежда, че Възкресение Христово е по-малко важно от Неговото Рождество. А не следва ли да е тъкмо обратното?“

Отец Георги: В Писанието ясно се казва: ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви (1 Кор. 15:17). Възкресението на Христос, а не Неговото Раждане, е основата на цялата Християнска вяра. Рождество Христово също е събитие от голяма важност в човешката история, ала не е толкова велико като Неговото Възкресение. Защото Неговата мисия на земята, причината за Неговото идване се осъществява в Неговото Възкресение.

Андрей Солодков: Поради това апостол Павел не казва, че съботният ден остава за Божия народ, а използва думата „почивка“ вместо това. Христос ни води към нова почивка чрез Своето свето Възкресение.

Отец Георги: Всъщност, ап. Павел изброява нещата, които християните са спрели да спазват, според предписаното от Божията воля. Той казва: И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота (Кол. 2:16). Когато цитирах това на моите опоненти адвентисти, те рекоха „Това се отнася за Великата Събота (Shabbat ha-Gadol), която се случва веднъж на седем години, това било изоставено, докато седмичната събота остава.“ Но апостолът никога не е казвал това. Той просто казва „събота“, а не Великата Събота.

Връщайки се на вашата история, бих желал да ви запитам: „Как осъзнахте, че истината е в Православието, че трябва да забравите миналото и да се върнете към древната Апостолска Църква?

Андрей Сородков: Не аз се върнах в Православието – Господ ме водеше. Фактът, че съм в Православието вече 20 години, е просто израз на Божията милост към мен. Бях обкръжен от добри хора: вече споменах Олег Михайлович, по-късно се запознах и с отец Олег Стеняев. Вероятно една от крачките към Православието направих бе поради факта, че срещнах истинска и искрена доброта. Не просто по американски начин, а истинско внимание. Бях приет такъв, какъвто съм. Не трябваше да доказвам, че съм по-добър, отколкото всъщност съм, не трябваше да излизам извън себе си, както правят в адвентизма в наши дни. Доброто отношение означаваше, че няма обвинения или укори. Нашият Господ Иисус Христос имал същата нагласа, когато говорил със самарянката.

Друга крачка бе повлияна от Божият зов. Бог ме повика и аз отвърнах. Третата крачка бе, когато проучих вярата, за да разбера кое е истина и кое не е. Например важността на Преданието. Адвентистите имат собствен превод на Библията. Дори им съчувствам относно това. Винаги съм ги считал за доста интелигентни и честни хора. Ала забелязах огромни изкривявания на истината в тези преводи!

Всички протестанти, включително адвентистите, казват, че Библията обяснява сама себе си. Но това противоречи на думите на апостол Петър, който пише: и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел(2 Пет. 3:15-16). Това означава, че Библията не е достатъчна, за да обясни себе си, тъй като хората могат да я разтълкуват погрешно, в своя собствена вреда. Този проблем е много съществен. Да избереш вярата си не е въпрос на това да избереш удобно, достъпно и уютно местенце. Преди всичко, това е въпрос на спасение.

Когато започнах да пиша дипломната си работа, исках да докажа тезата, че Преданието не е необходимо. Избрах темата през четвъртата си година в Заокската духовна академия. Спомних си за думите на нашия Спасител: Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене (Йн. 5:39). Ами ако това Писание е изкривено и разбрано по погрешен начин? Това ще заблуди хората.

Това наистина ме порази. Решението да се откажа все още не се бе появило, но вече виждах множество неприемливи неща.
Отец Георги: Фактът, че адвентистите правят това с превода, ми изглежда като потвърждение на тяхната неспособност да подкрепят своето учение с истинския текст на Св. Писание. Свидетелите на Йехова използват същият метод, като правят свой собствен Нов световен превод, където изопачават всички стихове на Библията, които не се вместват в тяхната доктрина. Това е тъжно, разбира се. Но да се върнем на вашата история. Вече сте били пастор и сте имали определено положение в общността. Как се обърнахте към Православието? Казахте ли на вашите енориаши, че се присъединявате към Православната Църква? Или просто си тръгнахте без никакви обяснения?

Андрей Солодков: Разбира се, направих обръщение. Бях пастор в Протвино. Също така основах друга общност в Оболенск. Изнесох реч пред събранието. Накратко казано, заявих: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.“ Опитах се да бъда напълно честен и казах: „Не мога да остана тук, тъй като виждам, че Св. Писание бива схващано неправилно. Христос бива разбиран погрешно и има сериозни изкривявания на истината.“ Същевременно, не призовах всички да се откажат. По онова време все още не бях осмислил всичко. Това бе интуитивно решение, отговор на Божия зов. Трудно е да намеря точните думи, но разбрах, че мястото, на което се намирам, не бе Църква. Ако Св. Писание се разбира по такъв неясен начин, то Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден (1 Йак. 1:8). Поради това казах: „Ако някой желае да изучаваме Библията заедно, можете да дойдете с мен. Но не принуждавам никого към това.“ Казах това от подиума и си тръгнах. Осемнадесет души ме последваха.

Отец Георги: Те също ли се обърнаха към Православието?

Андрей Солодков: Да, те се присъединиха към Православната Църква.

О. Георги: Трябва да обясним на нашите читатели, че пастори, които се обърнат към Православието, стават миряни. В това отношение, имахте ли някакви колебания как да продължите и да намерите своето място?

Андрей Солодков: Наистина, когато бях пастор, си имах асистент и кола, макар да бях едва 25-26 годишен тогава(обърнах се към Православието на 27). Имах приличен доход, заплата, десятъци и социално положение. Не бих казал, че бях богат, но финансовото ми положение бе стабилно. Когато напуснах, загубих всичко това. Имах съпруга и дете и, естествено, трябваше да издържам семейството си някак. Обаче това не ме спря от това да си тръгна. Знаех, че ако последвам Божият призив, то Господ няма да ме изостави. Не желая да звуча превзето, но именно така живея. Ако Бог е на моя страна, кой би се изправил срещу мен? И Господ действително ми помогна, когато приех Православието.

Знам, че има хора между протестантите, които имат вече вътрешно влечение към Православната Църква, но се колебаят, мислейки: „Ако стана Православен и се присъединя към Истинската Апостолска Църква, дали ще мога да намеря мястото си в Църквата?" Те следва да знаят, че Църквата е открита към всички. Който и да е от хората, които са понастоящем адвентисти, дори пасторите и официалните лица, ще намерят своето място в Църквата, тъй като има място за всекиго. Ако наистина са развълнувани от гласа Божий, който им казва: „Това е Истинската Църква, това е нейната красота, това е Православието“, тогава те трябва да последват зова и да си спомнят думите от Св. Писание: днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си( Евр. 4:7).

О. Георги: Другите адвентисти опитаха ли се да променят решението ви? Разговаряха ли с вас за това?

Андрей Солодков: Да, разбира се. Когато пастор напуска, проблемът е съществен. Те дойдоха на посещение вкъщи, опитаха се да поговорят с мен за Св. Писание. Бях крайно откровен тогава, но същевременно се опитвах да не ги обидя. Знаех, че Христос е рекъл: ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18). Опитах да ги попитам как това може да е вярно, ако адвентистите казват, че християните в продължение на векове са се отклонявали от истината. Обърнах им внимение на въпроса за приемствеността, която разбрах добре от научна гледна точка, след като прочетох Догматическо Богословие от митрополит Макарий. "Въпросът с приемствеността е много важен. Къде е била Църквата преди 1844, когато, според вас, е основана от Адвентистите от седмия ден?" Разбира се, те се опитаха да спорят с мен. Но аз казах: „Не, виждам, че спасението е само тук. Спасение извън Църквата не е възможно.“ Защото спасението е невъзможно без Христос и Христос не може да се е разделил (вж. 1 Кор. 1:13). Видях, че първоначалната Църква на Христос е тук, в Православието и тук има приемственост. Някои от аспектите на Православието все още ми бяха неясни, но интуитивно разбирах, че с течението на времето ще ги разбера.

Отец Георги: Когато вече бяхте започнали да с катехизацията, кое бе най-трудното нещо за приемане в Православието?

Андрей Солодков: Не мисля, че имаше нещо подобно. Бих казал, че разбирането дойде при мен след като се присъединих към Църквата чрез миропомазание и започнах да участвам в светите Христови тайнства. Съзнанието ми започна да се открехва. Бе нещо невероятно. Всичко се случи по начина, по който е написано: Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!(Пс. 33:9). Без да се присъедините към Църквата, използвайки единствено рационалния си ум, не можете наистина да разберете Христос.

Отец Георги: Бих желал да дискутираме въпросът за Църквата по-детайлно. Основно, най-сериозният проблем на протестантството е, че те в най-общи линии заявяват, че Църквата изчезва. Те отхвърлят онова, което имаме в Православието, например, почитането на Божията Майка и иконите, като казват, че това е погрешно е еретично. Е, ако това е ерес и се е запазило в Църквата толкова дълго, това означава, че според протестантите, Църквата е престанала да бъде стълб и крепило на истината (вж. 1 Тим. 3:15). Това би значело, че Господ е излъгал, когато е рекъл: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат.28:20) и че портите адови няма да ѝ надделеят. Защо ако лъжите са превзели цялата Църква, както адвентистите и останалите протестанти мислят, това би означавало, че портите адови са надделели. Защото сатаната е баща на лъжата. Някои хора казват, че Църквата е изчезнала през четвърти век, но мнозина, включително адвентисти, са склонни да вярват, че учениците на апостолите са изопачили всичко още през втори век. И така, от втори век до шестнадесети, или, според разбиранията на адвентистите и свидетелите на Йехова, до деветнадесети век, Църквата не е съществувала. Как е възможно това? Църквата да не е съществувала 1500 или 1700 години? Къде тогава е бил Светият Дух, Който, според, Христос, ще ви упъти на всяка истина (Йн. 16:13)? Защо би се пробудил изведнъж през деветнадесети век и би напътствал основателите на адвентизма или другите протестантски и свързани с протестантизма деноминации? Защо нищо подобно не се е случило по-рано? Как може да бъде обяснено това?

Когато задавам този въпрос на протестанти, те се опитват да защитят своята позиция, използвайки концепцията за „невидимата Църква“ и казват, че имало „адвентисти в древността, древни петдесетници и древни свидетели на Йехова сред верните в древната Църква. И те вярвали по начина, по който и ние вярваме.“ Добре, но докажете, че те са съществували. Къде са били? Не е възможно да са съществували. В отговор чувате: "Това са били хора на най-различни места. Не можем да го докажем, но вярваме, че ги е имало.“ Обаче, в такъв случай, дори да предположим, че ги е имало, това не може да бъде наречено Църква, тъй като названието „Църква“ (εκκλεσία), което апостолите използват, означава „събрание“ на гръцки. То не може да се използва при ситуация, при която един човек живее в Гърция, а друг, да речем, в Мала Азия, трети в Рим и тези хора не се познават и принадлежат към общности, които имат погрешни вярвания. Очевидно, това не може да се нарече εκκλεσία, това не е събиране. Нашият Господ Иисус Христос е рекъл: ако ли пък не послуша тях, обади на църквата (вж. Мат. 18:17), което означава, че Църквата винаги може да бъде намерена, след като може да се обърнеш към видим, а не към невидима авторитет за подкрепа.

Андрей Солодков: Адвентистите често цитират: защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат.18:20). Същевременно, обичат да казват, че трябва да разглеждаме нещата в техния контекст. Тук обаче контекстът трябва да бъде проследен от петнадесети стих на Глава двадесета: Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си. Ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. И едва тогава Иисус казва: дето са двама или трима събрани в Мое име… Това се отнася за силата на съвместната молитва. Въобще не се касае за основаването на Църквата. Върху какво е основана Църквата? Апостол Павел говори за това в своето Първо послание до Коринтяни: обаче друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (1 Кор. 3:11). Поради това всяко твърдение относно основаването на каквато и да друга Църква означава, че Иисус Христос отново ще дойде на света, ще бъде роден, ще страда на кръста, ще умре и ще възкръсне. О Господи, твърда опора на тези, които се уповават на Теб, утвърди Църквата Си, която Си придобил с драгоценната Си кръв.

Случаят е точно такъв. Както правилно отбелязахте, ако Църквата е била невидима и според адвентистите е имало рамо разпръснати „верни хора“, това означава, че за да последвам гореспоменатите слова на Христос, трябва да обиколя всички църкви да викам: „Хей, къде са истински верните братя и сестри тук? Трябва да науча своя брат, както е заповядал Христос“. Поради това очевидно Христос говори за видимата Църква.

„Невидима Църква“ е много сериозна заблуда, споделяна не само от адвентистите, но също така и от много други хора в протестантството и неопротестантството. Те имат погрешно разбиране за същността на Църквата.

Христос е Главата на Църквата. Поради това да вярваш в Главата, но да я отделяш от Тялото Христово, е кощунствено.

Отец Георги: Знам, че сте посветили много години от вашия живот, за да подпомагате хора в различни изпаднали в заблуда деноминации, не само протестанти. Бихте ли ни разказали нещо повече за този аспект на вашата работа?

Андрей Солодков: В началото, през 90-те, работех в центъра на А.С. Хомяков на ул. „Ординка“, който се ръководеше от отец Олег Стнеяев. Сега имам собствен център, св. Йосиф Волоколамски, където имаме рехабилитационен екип, работещ от 15 до 19 ч. всеки вторник.

Мнозина от протестантите, които идват при нас, вярват в мита, че Православните не познават Св. Писание. Хората, които се присъединяват към дадена секта, смятат, че след като преди са ходили по клубове и барове, пушели са и са пиели, те са открили впоследствие Писанието и така техният живот се е променил. Наистина, Божието Слово дава благодат на хората. Дори изкривено от сектантите, то е променило живота на мнозина. Те са израснали в морално отношение. В такъв случай, човекът, който е помогнал на тези хора, станали членове на протестантската група, да открият Св. Писание, става абсолютен авторитет за тях. Поради това, ако общувам с член на неопротестантска организация и видя пълен антагонизъм, моментално прекратявам дискусията. Питам: „Мога ли да се срещна с вашия ментор или пастор?" Или пък стареят, ако е свидетел на Йехова. Когато се срещам с тях, определяме си конкретна тема за дискусия. По време на скорошното ми пътуване до епархия Оренбург, участвах в дискусия с адвентистите относно безсмъртието на душата. Срещнахме се в нашия молитвен дом. За мен е важно да събера възможно най-много хора. Колкото повече хора има, толкова по-добре. За да започнат да мислят критично, е нужно хората да видят и чуят всичко лично.

Мисля, че всеки протестант би получил полза от това да чуе подобна дискусия и да разбере, че православните имат всички отговори на въпросите на протестантите от различните деноминации.

При подобни обсъждания, редовите членове на сектата ще видят всичко и ще разберат, че техният ментор, който ги е учил и е изглеждало, че знае всичко, всъщност не знае чак толкова. Необходимо е да се разруши този идол в сърцата на такива хора.

За времето на своето съществуване от 2000 години, Църквата притежава отговорите на всички подобни запитвания. Мога да се позова на Библията при дискусии върху която и да е тема, като например почитането на иконите, Преданието, Писанието, кръщението на деца и т.н. Ние православните знаем много добре, че има отговори на всички тези въпроси.

Отец Георги: В повечето случаи, подобни хора биват водени в центъра от свои близки, които желаят те да се махнат от сектата. Работите ли с тях по някакъв начин?

Андрей Солодков: Веднага им казвам, че трябва да преустановят всякакви спорове върху религиозни теми вкъщи. Защото често самите роднини не са катехизирани.

Ще ви разкажа един случай. Една жена дойде при нас и каза: „Моят син се забърка с кришнарите.“ Ние я попитахме дали ходи на църква. Тя рече: „Ами… може би на Възкресение или Рождество.“ Така че ние ѝ отвърнахме: „Вие трябва да бъдете катехизирана и да започнете да посещавате църква. Казвате му, че трябва да ходи на църква, ала вие самата не я посещавате. Той вижда това.“ Година по-късно, жената дойде отново да ни благодари. Тя дойде със сина си, който ни разказа цялата история.

Неговата майка постоянно му казвала: „Ти трябва да си православен! Какво си се забъркал с тези кришнари?“ Той започнал да я отбягва. Майка му работела на смени, така че да избегне срещите си с нея и да бъде въвлечен в скандал, той се прибирал само когато тя била на работа, като почти изцяло се изнесъл в ашрама. Междувременно, майка му послушала нашия съвет и започнала да посещава църквата в неделя. Нейният син ни каза: „Прибирах се и виждах, че къщата е подредена. А преди бе разхвърляно. Когато се прибрах друг път, видях икона и запалено кандило. Следващият път, когато дойдох вкъщи, на масата имаше сготвена каша и бележка: „Сине, знам, че не ядеш месо, така че това е малко храна за теб.“ Бях изненадан. Видях, че дрехите ми са изпрани Това продължи една година. Веднъж, когато се прибрах, видях Евангелието на една страница, където пишеше: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Сърцето ми замря и аз си рекох: „Това се отнася за всички, следователно и за мен.“ Така че изчаках майка ми да се прибере и заедно дойдохме тук.“ Това е истинска история.

Съществува определена нездрава тенденция да се подават искове в съда „за да се преборим със сектантите“. Нужно е да разберем, че хората, които се забъркват със секти, са наши деца. Много от тях са кръстени, те не са ни непознати. Те са наши миряни, наши хора, до които може би не сме достигнали. Като мисионер, не съм успял да достигна до тях и така те били въвлечени в сектата. Поради това не трябва да сме враждебни с тях. Нашата враждебност към децата, които са се забъркали с разни секти, ги караа да се свият в ъгъла и може напълно да се откажат от нас. Трябва да си спомним как Иисус Христос, нашият Господ, се отнасял към хората с различна вяра. Той не странял от тях. Дори имаме притчата за Добрия самарянин. Това е прекрасна притча. Самарянинът бил сектант. Самаряните имали друго Петокнижие, имали планината Гаризим, където ходели да се молят. Иисус Христос ни е дал този пример, така че за разлика от иудеите, да не бъдем толкова тесногръди.

Отец Георги: Благодаря ви за вашия разказ, Андрей Иванович. Надявам се на Бога и други хора в своите духовни търсения да намерят своя път към Едната Апостолска Христова Църква, Православната Църква.

Pravoslavie.ru

Прочетете още: