Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.3

6. Как да се справим с дявола

В библейската и светоотеческата традиция могат да се обособят две гледни точки по отношение на дявола. Първата е, че дяволът не е просто някаква персонификация на злото или нещо абстрактно, а специфично същество, което се стреми да осуети спасението на хората. Втората е, че властта на дявола, силата и енергията му са ограничени след Божието Въплъщение. Превъзходството на Господ над лукавия е очевидно в Преданието.

Христос, както вече споменахме, дойде да победи дявола и да освободи хората от неговата тирания. Това е очевидно от чудесата, когато хора, обладани от демони, са били изцелени. Самите демони разбирали това, защото в един от случаите рекли: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ Изцелението на бесноватите са израз на есхатологичното разрушаване на властта на дявола. Това унищожаване на сатанинската сила било постигнато чрез Кръста, както ни казва и св. ап. Павел: като отне силата от началства и власти, Той (Христос) ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.(Кол. 2:15).

Свещените химни ни дават чудесно описание на покрусата на дявола след разрушаването на неговата власт и сила чрез Христовите Страсти: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам…“

Христос дал власт на Своите ученици да тъпчат дяволските сили. Той им заявил, че чрез Неговата сила те могат да победят сатаната: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лука 10:19). Той уверил ап. Павел : Отнимам те от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога (Деян. 26:17-18). Задачата на апостолите, както и задачата на Църквата чрез епископите, е да изведат хората от властта на сатаната и да ги въведат в тази на Господа. Св. Йоан Богослов, говорейки за духа на Антихриста, който ще дойде в света, пише: Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света (1 Йоан. 4:4). Молитвата на св. ап. Павел за християните в Рим била следната: А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. (Рим. 16:20).

Понастоящем сатаната има силно ограничена власт и сила. Чадата Божии, чрез силата на божествената благодат, могат да съкрушат дявола. Те могат съвсем лесно да се справят с всичките му козни. Имаме множество примери за това в житията на светиите. Животът на св. Антоний, чието описание имаме от св. Атанасий, е типичен пример за това. Чрез силата на Христа св. Антоний победил дявола, както сторили и мнозина други свети хора.

Пример може да бъде даден и от живота на авва Теодор. В Патерика се разказва, че когато един демон се появил и искал да влезе в килията му, аввата го свързал и „го заставил да стои отвън“. Същото се случило и с втори демон. По-късно друг демон също дошъл. Виждайки другите завързани, ги запитал защо стоят навън. Те отвърнали: „Той стои вътре и не ни позволява да влезем.“ Когато третият демон пробвал да влезе, той също бил свързан от молитвите на стареца. Подир това трите демона, „уплашени от молитвите на стареца, го умолявали да ги пусне.“ Авва Теодор ги пуснал, като рекъл „Махайте се!“ и те засрамени си тръгнали.“ Това е много показателен пример. Той по казва, че със силата на Христос, светците са по-силни от демоните и могат дори да ги свържат. Демоните треперят от човек, който е облечен в Божията благодат.

Сега ще разгледаме как ние самите можем да се борим срещу дявола, да преодолеем неговите нападки и да се освободим от тиранията му. Църковното Предание показва множество способи как това може да бъде постигнато. Някои от тях ще изброим по-долу.

Както вече споменахме, Господ е победил дявола, така че с Божията благодат ние също можем да го надвием. Дяволът може да действа в душата на такъв човек, където Христос Го няма. Св. Диадох пише: „Злите духове дебнат, като действат чрез съвместимостта на плътта на онези, чиято душа още не е укрепнала.“ Колкото по-незрели сме, толкова по-малко защитни сили имаме с борбата с демоните. Когато, обаче, имаме силата на Светия Дух в нас, нажежените стрели на лукавия биват отблъснати преди да проникнат в сърцето ни. „Тъй като Светият Дух, обитавайки в сърцето, носи мир и изгася стрелите на свирепия демон докато са още във въздуха.“ Св. Диадох многократно подчертава, че ако Христовата благодат действа в нас, дяволът няма абсолютно никаква власт над нас. Той пише: „Докато Светият Дух обитава в нас, сатаната не може да влезе в дълбините на душата и да остане там.“ Св. Никита Стифат също ни учи, че демоните много се боят от благодатта на Светия Дух. „Злите духове крайно се страхуват от благодатта на Духа, особено ако Той присъства силно в нас или когато сме очистили себе си чрез четенето на духовна литература и неразсеяна молитва.“ Той ни учи, че тези, придобили благодатта на Светия Дух, не само са защитени от атаки, но плашат дявола. „Не само че сме извън властта на демоните, но те се преизпълват с ужас и Господната сила ги гори с Божествен огън.“ Всеки християнин, който има плодовете на Светия Дух (добродетелите), става силен и придобива мощ, и демонските стрели не достигат дори до сетивата на тялото. „Демоничните стрели гаснат преди да достигнат сетивата ни.“

Също така трябва да имаме вяра в Господа, че Той ще ни помогне чрез светите си Ангели, духовете на истината. Описвайки дейността на дявола и неговата омраза към човека, св. ап. Петър пише: противостойте му с твърда вяра (1 Петр. 5:9).

Необходимо е да вярваме в Господа. Един от изразите на вярата е да осъзнаваме, че Бог ни брани; друг е молитвата, която извършваме по време на изкушение. Ще кажем повече относно молитвата на друго място. Факт е, че Бог праща Своите Ангели да ни защитят. Авва Мойсей бил свирепо атакуван от демона на нецеломъдрието. Той напуснал килията си и не желаел да се върне там. Тогава авва Исидор го завел на покрива. Първо му показал голямото пълчище демони на запад, а сетне му показал неизброимото множество Ангели на изток, и рекъл: „Виждаш ли, тези са изпратени от Господа на светиите да им помагат, а онези на запад се борят с тях. Онези, които са с нас, са по-многобройни.“ Ангелите, които ни подпомагат, са повече в тази трудна борба. Защото, както учи Православната Традиция, всяко човешко същество има свой Ангел пазител и следователно този Ангел ни помага в житейските трудности. Св. Йоан Лествичник казва, че щом лукавият дух се приближи, тялото се изплашва, докато, когато дойде Ангел, „душата на смирения се преизпълва с радост.“ Щом осъзнаем, че Ангелът е близо до нас, трябва да побързаме да се помолим, той като „нашият добър пазител е дошъл да се помоли заедно с нас“.

Молитвите на духовния ни отец също ни помагат в тази борба. По силата на неговите молитви ние лесно можем да се справим със сатанинските въздействия. Св. Йоан Лествичник казва, че когато сме извън манастира на някакво послушание, ние биваме защитавани от Божията десница „по молитвите на духовния ни отец, така че Господ да не бъде похулен чрез нас.“ Молитвите на духовния ни наставник са ни крайно необходими в тази трудна духовна борба и послушанието към духовния старец е съществена предпоставка за тези молитви. Също както Моисей бил подобно на добър Ангел за народа на Израел и ги защитавал от беди, така също духовният отец на всеки християнин е добър Ангел, който го брани от всяко зло. Както Моисей освободил израелтяните от властта на фараона, така също духовният ни отец ни освобождава от робството на фараона на ума, дяволът. Св. Симеон Нови Богослов прави съпоставка между истинския Моисей и този на ума. Той ги описва така:

„Отецът се застъпва и Господ изцелява

и казва на своя служител да ме хване за ръка

с обещанието да бъде с нас.

Той (отецът) ме освобождава от фараона и злините на Египет, и той вдъхва смелост в моето сърце

и ме окуражава да не се боя от фараона.“

А когато с всички сили злото го нападнало:

„Видях себе си осветен от молитвите на моя отец

И внезапно всички те отстъпиха, обърнати във срам.“

Тъй като демоните са горделиви и всъщност са паднали чрез гордостта, християните могат да ги сразяват чрез смирението. Смирението е добродетелта, която ги изгаря. Както казва св. Исихий Свещеник, смирението е необходимо, защото „духовната битка е срещу арогантните демони“. Св. Нил препоръчва „погрижете се да бъдете крайно смирени и изпълнени със смелост и вашата душа ще избегне влиянието на демоните.“ Когато душата на човек е смирена, сатаната не може да му повлияе. Дяволът въобще няма власт над тези, които са смирени. Когато демоните подели битка срещу авва Арсений, той извикал „Господи, не ме оставяй. Не съм извършил нищо добро пред Теб, но ми дай от Твоята любяща благост, за да започна.“

Тъй като това е опасна битка и е крайно необходимо да бъдем внимателни. На езика на Отците това се нарича бдителност или трезвение. За тази бдителност често се говори в Св. Писание и с нея се обозначават усилията на човек да не приема никакви помисли и да бъде духовно готов да се опълчи на дявола. Господ ни е заповядал да бъдем бдителни: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат.26:41).

Апостол Петър ни увещава: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне(1 Пет. 5:8). Св. ап. Павел също настоява към своя ученик Тимотей: Но ти във всичко бодърствувай (2 Тим. 4:5). Християните трябва да бъдат постоянно в състояние на духовна готовност, така че да могат да разпознават козните на дявола и да се справят с тях. Трябва да внимаваме да не приемаме помисли. Опитният боец пресреща всеки идващ помисъл, идващ в ума му и го изчиства от съзнанието си. Св. Исихий Свещеник говори за тази духовна бдителност, като говори за нея като за внимателност. Той говори, че в борбата с дявола, вниманието (наред с останалите неща) е необходимо, „за да можем да държим сърцето си чисто от всеки помисъл, дори и от тези, които ни изглеждат добри.“

Бдителността трябва да бъде съчетана с молитва. Христос казва: „Бъдете будни и се молете“ (Мат. 26:41). Бдителността прогонва помислите, а молитвата подхранва душата и привлича Христовата благодат в сърцето. Тази комбинация на трезвението и молитвата е крайно необходима. Когато Христос говори за демона, обладал младия мъж, Той рекъл: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат.17:21). Молитвата прогонва демоните. Тъй като демоните воюват срещу хората, св. Филотей Синайски настоява: „Трябва да дишаме с помненето на Бога, така че всеки ден да преминаваме без да бъдем изпонаранени от нажежените стрели на дявола.“ Ние вдишваме Бога чрез молитвата и по този начин преминаваме през живота без вреда от стрелите на лукавия.

Св. Нил ни призовава: „Стойте твърдо, смело утвърждавайте своята вяра и по-лесно ще се справите с вашите врагове.“ Когато говорим за молитва, нямаме предвид тази, която се извършва формално, която изричане когато претърпяваме изкушения, но непрестанната умно-сърдечна молитва. В момента, когато дяволът дойде, сърцето от самосебе си търси молитвата и дяволът бива прогонен. Молитвата, достигнала до такива духовни дълбочини, пъди дявола надалеч. Когато демоните пожелаят да разсеят ума ни, „чрез помненето на нашия Господ Иисус Христос трябва да преминем в областта на духовните съзерцания“ (Св. Исихий Свещеник). Непрекъснатата молитва по време на нападения от страна на демоните ги прогонва надалеч, тъй като те не желаят ние да придобием венци от Бога в борбата си със тях. Както казва св. Йоан Лествичник, чрез непрестанната молитва „демоните ще побягнат, сякаш изгаряни от пламък.“ Умствената работа и вътрешното самонаблюдение прогонва дявола. Св. Никита Стифат казва: „Ако духовните ви очи са бдителни, посветите себе си на умствена работа чрез молитвата и чрез помненето на Бога и Неговата същност, няма да се побоите от всекидневните нападки, нито пък те (демоните) ще успеят да проникнат във вътрешното ви светилище; защото подобно на мрака, те ще бъдат отхвърлени от светлината, намираща се във вас и ще бъдат погълнати от божествения огън.“

От изключителна важност за нас е да разберем, че въобще не трябва да изпитваме тревога от нападенията на дявола. Не е нужно да се безпокоим или боим, тъй като основната цел на демоните е да изпаднем в паника, тъй като в изпълнената с нея атмосфера те могат да постигнат желаното от тях. Св. Антоний, преживял множество битки във великата духовна борба, ни увещава: „Необходимо е да се боим единствено от Бога и да презрем демоните и да не се страхуваме от тях“. Не трябва да се боим от злите демони. Ние имаме силата на Христа и можем лесно да ги унищожим. Св. Нил Подвижник казва: „Не се бойте от тях. Не обръщайте внимание на техните заплахи.“ А св. Йоан Лествичник пише: „Не се страхувайте от шумните им пакости.“

Усещането за страх, което провокират демоните, трябва да бъде посрещнато с духовна смелост. Св. Никита Стифат казва, че демоните, преди да се заемат с някого, обикновено подбуждат страх в душата му. „Но душата, преизпълнена със смелост и кураж от Светия Дух, няма да обърне никакво внимание на ожесточението на техните нападки, но ще разпръсне създаваните от тях мечтания и ще ги обърне в бягство само чрез животворното кръстно знамение и с призоваването на името на нашия Господ Иисус Христос.“ Нужни са смелост и дръзновение и тогава християнинът ще види как дявола отстъпва. Дяволът бързо побягва от него и не може да му стори нищо.

Необходимо е обаче да се опълчим срещу дявола. Този сблъсък изисква духовни оръжия и готовност да се противопоставим на неговите увещания и действия. Говорейки за тази борба, ап. Павел подчертава: "Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата;и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово(Ефес. 6:10-17). Да устоиш на дявола изисква сила и търпение: опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас (Йак. 4:7). Не е нужно да правим каквито и да е отстъпки или да предаваме и най-малката част от себе си на дявола: нито давайте място на дявола(Ефес. 4:27). Нужно е да се борим, а не само да посрещаме нападките и „да воюваме против демоните"(Св. Йоан Лествичник). Както той отбелязва другаде, дяволът ни напада там, „където му отвръщаме с най-голяма сила“, тъй като иначе няма да може да ни навреди.

Един от начините на борба с демоните е като противоречим на внушаваните от тях помисли. Светите Отци ни учат, че докато сме новоначални в духовния живот, не трябва да влизаме в разговор с дявола, тъй като той, като опитен във воденето на спорове и представяйки се като светъл ангел, може да ни измами. Някои от светците, обаче, притежаващи големи духовни дарования, влизали в диалог с дявола и го оборвали. Те са ни оставили следните примери.

Св. Йоан Лествичник пише, че ако имаме хулни помисли, трябва да ги посрещнем, като казваме: „Махни се от мене, сатана! Ще почитам Господа своя Бог и Нему единствено ще служа. Твоите действия и думи ще паднат върху темето ти и твоите богохулства ще бъдат върху теб сега и в бъдещия свят.“ Същият светец споменава за два други примера как да отвърнем на дявола. Демоните се появили пред един брат и почнали да го възхваляват за неговите добродетели. Той незабавно отвърнал: „Ако спрете да ме славословите и се отдръпнете, тогава ще заключа, че съм велик, тъй като съм ви накарал да си тръгнете. Но ако продължите да ме величаете, от вашите хвалби ще узная своята нечистота, тъй като всеки, възгордял се в сърцето си, е гнусота пред Господа. Така че или се махайте от мен и така ще стане велик, или продължавайте с хвалбите си и чрез тяхната помощ ще придобия още по-голямо смирение.“ Удивени, те незабавно изчезнали. Друг аскет се стремял да придобие смирение. Тогава демоните почнали да навяват хвалебствия в сърцето му, а той незабавно се изправил и написал върху стената на килията си имената на най-висшите добродетели: съвършена любов, ангелско смирение, чиста молитва, пълно нестяжание и т.н. Когато ласкаещите помисли дошли при него, той казвал: „Нека идем и се изправим пред съда.“ Сетне отивал към стената, прочитал имената на добродетелите и си казвал: “Когато придобиеш всичко това, знай, че все още си далеч от Господа.“

Св. Исихий Свещеник казва, че когато някой разбере, че дяволът се приближава „той трябва гневно да го прогони.“ С други думи, незабавно трябва да отхвърляме всеки помисъл, идващ от дявола. Каквото и да ни предлага лукавия, то следва веднага да бъде отхвърлено. Дяволът вероятно ще си тръгне, ако изпита духовна съпротива.

Това е трудна борба, несравнима с която и да е друга. Идват моменти, когато човек се обезкуражава. Изисква се голямо търпение, съчетано със смелост, както вече споменахме по-горе. Търпението носи духовно здраве, което създава необходимите предпоставки за придобиването на Христовата благодат. Авва Арсений посъветвал един брат да остане в килията си по време на тези изпитания. Братът му отговорил: „Обезпокоен съм от помисли, които казват: „не те бива нито да постиш, нито да работиш. Ако обаче, посетиш болните, това е проява на любов.“ Старецът разпръснал „семената на демоните“ и му рекъл: „Давай! Яж, пий и не работи. Стига да не излизаш от килията си.“ Авва Арсений му дал този отговор, тъй като знаел „че търпеливото стоене в килията прави от човека монах.“ Усилията ни да водим молитвен живот в бдителност и неподвижност помага в голяма степен в тази изискваща усилия борба.

В допълнение на всичко казано дотук, е необходимо въздържание във всички аспекти на живота ни. Св. Антоний ни учи, че колкото повече демоните ни нападат, толкова повече и ние „усилваме своята аскетична съпротива срещу тях.“ Под аскетизъм имаме предвид борбата за спазим заповедите на Христос. Аскетизмът, казано по друг начин, е „добрият живот“ и е необходим, тъй като демоните „треперят от поста на аскетите, бденията им, молитвите им, благостта им, безмълвието, презрението към суетата и парите, смирението им, любовта към бедните, даването на милостиня, свободата от гнева и най-вече, отдадеността им на Христа.“ Всички тези добродетели, които са плодовете на Светия Дух, са духовни оръжия, чрез които можем на потушим „нажежените стрели на лукавия.“

Трезвението е съществено оръжие в тази бран. Св. Йоан Евангелист и Богослов ни увещава:“Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1 Йоан 4:1).

Нуждаем се от бдителност не само за да различаваме кое е нетварно и кое е сътворено, но също правилно да разпознаваме върху кой демон трябва да съсредоточим усилията на нашата борба, тъй като, както вече споменахме, множество демони ни атакуват едновременно. Св. Йоан Лествичник казва, че боецът трябва да знае кои от враговете си да преследва надалеч, и кои да остави за по-близка борба. Понякога „борбата бива увенчавана с венци“ и понякога „отказът да се борим ни прави неопитни.“ Може да стане така, че като избягваме битките с врага, да останем неизпитани и духовно незрели. Или можем да го оставим да приближи, да влезем в схватка с него и да получим венци от Господа. Обратното също може да се случи. Можем да търсим битка поради липсата на трезвение и това да доведе до ужасни последствия в живота ни. Поради тази причина добродетелта на благоразумността и преди всичко, просвещението от Бог са необходими в тази битка. Чрез трезвението ние можем ясно да разграничим как да водим тази война.

Тъй като дяволът действа чрез страстите и всяка страст си има съответстващ ѝ демон, всеки, който иска да се пребори с демоните, трябва да полага усилия най-вече върху страстите, чрез които демоните го атакуват. Св. Максим Изповедник ни учи, че демоните губят сила, когато страстите в нас отслабват чрез спазването на заповедите“ и биват унищожени „когато биват изтръгнати из корен чрез безстрастието, тъй като тогава вече не намират средства, чрез които да проникват в душата и да се борят срещу нея.“ Борбата е да се придобие блаженото състояние на безстрастие, което по своето същество е борбата срещу демоните. Както казва св. Йоан Лествичник „Човек, победил страстите, ранява демоните.“

Никога не трябва да приемаме появяването на демоните под вид на хора или под каквато и да е форма. Светите Отци силно подчертават това. Св. Нил Подвижник препоръчва: "Внимавайте лукавите демони да не ви измамят с някакво видение. Бъдете нащрек, започнете да се молите и се обърнете към Господа.“ Както вече споменахме, дяволът се появява като ангел на светлината. Св. ап. Павел познавал тази хитрост на дявола и написал: сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14).

Св. Никодим Агиорат също споменава за демонични явявания и ни посочва как да постъпваме в такива случаи. Ще изброим няколко примера.

Авва Аврам пеел в полунощ и демоните се появили, за да го прелъстят. Неговата килия се изпълнила със светлина; дяволът се появил и казал, сякаш говорел Господ: „Блажен си ти, Авраме. Никой не може да се сравни с теб, тъй като си изпълнил заповедите.“ Тогава авва Аврам извикал високо: „Нека тъмнината ти те последва в геената, лъжец и измамник такъв. Аз съм грешник.“

Дяволът се явил на св. Симеон Стълпник преизпълнен със светлина, придружен от червени коне и му рекъл: „Господ изпрати мен, неговият ангел, да те взема, както взех и Илия. Качи се в колесницата и ще идем на небесата. Всички ангели и светци чакат, за да те видят.“ Тогава св. Симеон направил кръстното знамение и станало ясно, че това е дяволът.

Дяволът се появил пред авва Арсений и му казал: „Аз съм Христос.“ Авва Арсений отвърнал: “Не желая да видя Христа в този свят, а в следващия.“

Авва Йоан видял блестяща колесница и коне, и чул глас: „Справи се с всичко добре. Признай ме сега за свой цар и ми отдай почит.“ Тогава авва Йоан отвърнал: „Само на Господа Бога ще служа и ще се покланям.”

Дяволът също така се явил като Христос на св. Пахомий и казал: „О, Пахомий, аз съм Христос и съм дошъл при теб, верни мой приятелю“, на което св. Пахомий отговорил: „Христос е мирът, а ти ме изпълни с объркване.“ Прекръстил се и дяволът изчезнал.

Записан е случай с един монах на име Валент, който приел появата на дявола и го помислил за Христос. Той се поклонил, за да отдаде почит на дявола. Когато дошло време отците да приемат Св. Причастие, всички го взели, ала той рекъл: “Не желая да взема Св. Причастие, защото видях Христа.“ След това изпаднал в лудост и братята го вързали „като побъркан и изгубил разсъдъка си.“

Поради това, че светците имат Христовата благодат, те могат да различават духовете. Те могат да разграничат дали светлината идва от сатаната или от Бога. Вече разгледахме различията по-горе и отново ще се спрем на това тук чрез една случка, описана от св. Павел Латрийски. Светлината на дявола е „подобна на огън и дим, и наподобява пламък. Щом бъде видяна от някого, чиято душа е чиста и смирена, той се отвращава от нея и се гнуси.“ Обратното, Божията светлина „е най-прекрасна и ясна, и освещава мястото, където е. Тя преизпълва душата със светлина, радост и наслада и я прави блага и милосърдна.“

Ако се случи да изпитаме яростни сатанински нападения, трябва да се обърнем към опитни и свети хора, които познават добре козните на дявола и могат да ни направляват безопасно по този труден път. Това препоръчва и св. Марк Подвижник. Ако нямаме „лампата на истинското познание, тъй като умът ни не е достигнал зрелост“, тогава тследва да положим всички усилия „ да потърсим и да се стремим да се срещнем с онези, които имат познания.“ Духовните отци са опитни познавачи в тази духовна битка и са единствено подходящите хора, които да ни направляват и да посочат начина ни на борба. Обръщайки се към тях за съвет, трябва, разбира се, да бъде съчетано с изповед, тъй като противниковите сили на дявола биват прогонвани от изповедта.

В случаите, когато дяволът е придобил значително влияние върху нас, особено, когато е превзел цитаделата ни – разумът – и има пълна власт над нас, трябва да потърсим убежище в Църквата и при Свещениците, и да преминем през екзорсизъм. Има специални молитви, чрез които свещениците се обръщат към Бог, за да прогонят дявола от нас. Някои хора се обръщат към практикуващите магия, за да се освободят от демоничните сили. Това, обаче, е измама от страна на дявола, за да ги привлече още по силно към себе си. Той може да се преструва, че си е тръгнал или, дори по-лошо, един демон може да прогони друг. Съвременните подвижници се ни открили, че всеки практикуващ магия, се намира под властта на определен вид демон. Така магьосникът може да прогони други демони, но същевременно прави човека роб на своя собствен демон. Така властта на сатаната несъмнено продължава. Светите Отци ни съветват, че намиращите се под властта на демони хора трябва да се обърнат към свещениците, които ще им прочетат съответните молитви. Тогава, според тяхната вяра и покаяние и в съответствие с Божията воля и провидение, ще видят положителните промени в себе си.

Отделно от всичко вече казано, трябва да се отбележи, че да се води живот в съответствие с предписанията на Църквата е мощно оръжие срещу дявола. Чрез Светото Кръщение дяволът бива изгонен от сърцето на човека, а чрез Светото Миропомазване е запечатан с печата на Светия Дух, а чрез Божествената Евхаристия цялата сила на сатаната бива разрушена. Целият богослужебени подвижнически живот, практикуван в Църквата, ни показва чрез опитност освобождаващата сила на Христовата жертва и ни подсигурява с най-силните оръжия да надделеем над дявола и да избегнем неговите козни.

След всичко, което написахме, нека направим няколко заключения.

Дяволът съществува и се стреми да ни отдели от Бога. Сатаната работи най-вече чрез онези хора, които са го приели, които са духовно незащитени, но той води война срещу всички християни, особено срещу онези, стремящи се към обожение. Макар да напада всички чрез външни способи, той не може да се бори с всекиго вътрешно.

С течение на времето той е станал още по-свиреп в тази война. Когато един от братята запитал авва Сисой: „Дали сатаната е преследвал и хората в древността по този начин?“, той отговорил: „Днес той прави повече, тъй като времето му наближава и той е яростен.“ Колкото повече приближаваме Второто Пришествие, толкова по-яростен става той.

Силата на Христос е по-голяма от тази на дявола. Християнинът, който е подсилен с Божията благодат, няма от какво да се бои. Той е силен в Христа. Както заявява ап. Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13).

Силата на дявола не бива да ни плаши; вместо това, Божията любов, която побеждава всяко вражеско действие, трябва да ни укрепява

Целта на духовенството е не да всява паника относно козните на дявола, но да подготви верните да надянат Божието всеоръжие, така че да надделеят и обезсилят силата и действията на дявола. За съжаление в наши дни виждаме склонност към паника. Наблюдаваме феномена на широко разпространена дискусия относно Антихриста, ала съвсем малко се говори за Христос; разпространение на анти-христологията и и съвсем малко христология. Мнозина говорят за Антихриста, без същевременно да се погрижат верните да могат да воюват с Антихриста. Те не обръщат достатъчно внимание да обучат и направят опитни християните в изповядването на Православието, което означава очистване, освещаване и обожение.

В Откровението на св. Йоан има забележителен момент. Св. Йоан Евангелист видял Агнеца да отваря първият от седемте печата. “И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.” (Откр. 6:1-2). Триумфиращата победа на Христос е очевидна в цялата книга Откровение.

Победата над сатаната е също така очевидна и от следния стих в Откровението на св. Йоан: “И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.” (Откр. 12:9-11). Агнецът триумфира над звяра от Откровението. Хората на Агнеца надделяват над змея и празнуват в небесата. Няма нищо ужасяващо за Божиите мъже и жени. Те имат сила и власт. Казаното на епископа на Пергам се отнася и за нас. Господ рекъл: “Зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми” (Откр. 2:13). Човек може да живее където е тронът на сатаната и да удържи чрез името на Христа, и да не се отрече от вярата си. Това се постига чрез силата на Христос.

Нека и ние бъдем сред тези победители, сред онези, готови да понесат името на Христос. Тогава думите на Христос ще се отнесат и за нас:

Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава(Откр.2:17).