5. Начините на действие на дявола

Дяволът не просто води война срещу хората, а използва най-удачните методи, за да ги победи. Използва множество тактики. Той е най-опитният генерал в изкуството на войната. Св. Никодим Агиорат(Светогорец) пише по този въпрос:

„Три са причините, поради които дяволът е много опитен и изобретателен в невидимата бран срещу човешките същества. Първо, защото той и демоните, които му служат, са по своето естество коварни духове, и са много изобретателни в измислянето на стратегии и начини на действие, които са отвъд нашите разбирания. Второ, тъй като дяволът и неговите демони са много древни и в продължение на много години са станали изключително опитни в начините си на действие. Трето, като се борят с всички човешки същества от Адам насетне, особено срещу светци и отшелници, напреднали в аскетизма, и като получавали контраудари от тях, дяволите са усвоили нови козни и номера от тези свои опитности и битки. Те са обиграни и са станали много ловки, както казват св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов и св. Макарий.“

Дяволът е много съобразителен и ловък боец. Използва множество номера. Поради това ап. Павел казва: облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни (Еф. 6:11). Макар че е изобретателен и ловък, Църквата също има голям опит. Уменията на нашата Църква във войната против дявола далеч го превъзхождат. Светците, като членове на Църквата, не само са били запознати с всичките машинации на лукавия, но са можели напълно да ги сразят с помощта на Божията благодат и със своята лична борба и така чрез благодатта да постигнат обожение. Като имаме за основа опита и ученията на светците, някои от множеството козни, използвани от дявола, ще бъдат разкрити по-долу.

Той използва много клопки, за да улови християните и се стреми да намери подходящата методика за всеки отделен човек. Апостол Павел пише, че епископът не бива да е новопокръстен, „за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.“ (1 Тим. 3:6-7). На друго място той говори за освобождаване „от примката на дявола“(2 Тим. 2:26). Образът на примката идва от ловуването на диви животни. Дяволът, като ловец на човешки души, използва множество примки, за да ги улови. Св. Йоан Лествичник констатира, че е за предпочитане човек да се бори с други хора, които са понякога свирепи, а друг път кротки и разкаяли се, отколкото с демоните : „Които са в постоянна ярост и воюват срещу нас.“ Обикновено сме разтревожени, когато някой от хората ни притеснява и считаме за голямо изпитание, когато другите ни се противопоставят, докато същевременно почти не обръщаме внимание на вътрешната борба, подета от демоните, която е много по-ужасяваща. Опитът на Църквата обаче е доказал, че следва да обръщаме повече внимание на битката с демоните и да я приемаме по-сериозно.

Дяволът не знае коя страст ще надвие душата и поради това изпробва дадения човек. Той се бори с него чрез най-различни страсти. „Той сее без да знае какво ще пожъне.“ Посява нечисти помисли, клевети и останалите страсти. Той подхранва онези от тях, към които човекът има склонност. Преподобна Синклитикия ни учи че, когато дяволът не може да поклати дадена душа с бедност, той поставя пред нея най-различни богатства като примамка. Ако не може да постигне нищо чрез оскърбления и нападки, опитва с хвалебствия и славословия. Ако е победен чрез добро здраве, той кара тялото да заболее. Той причинява множество неразположения, за да принуди дадения човек да спре да обича Бог. Това показва методичността на борбата на дявола. Той опитва да намери нашето слабо място, така че да фокусира цялата своя агресивна ярост именно там. По този начин той овладява личността, ако, разбира се, неговата жертва не знае подходящите средства да го спре.

Козните и тактиките на дявола се променят от това как човек живее и се държи. Той не се бори с всекиго по един и същ начин. Например, той има различни начини да води битки срещу женените и неженени хора, срещу исихастите и членовете на монашеските общности, срещу начинаещите и тези, които са напреднали в духовния живот. В житието на св. Антоний, св. Атанасий пише че, когато св. Антоний искал да поеме по пътя на монашеския живот, дяволът се опитал да го откаже, „нашепвайки му спомени за неговото богатство, за грижата относно неговата сестра, претенциите на роднините, сребролюбието, славолюбието, многото наслаждения на трапезата и останалите удоволствия от живота, и накрая трудността на добродетелта и работата, която изисква; той също подсетил, че тялото му е слабо и че ще отнеме дълго време.“ В този случай дяволът представял спънките, подбудил чувства на симпатия към доста хора и представил трудността и невъзможността да се постигне добродетелност. Важно е да се отбележи, че почти всеки намира за трудно да напредне в духовния си живот именно поради подобни помисли, а именно, че е неовъзможно да се добие добродетелност или да се опазят Христовите заповеди. Идеята, че подобни неща не са за нес и че не е възможно да бъдат постигнати в наши дни, съвсем ясно произхожда от дявола.

Св. Йоан Лествичник казва, че монасите, живеещи в общежитие, са атакувани най-вече от чревоугодие и лошо настроение и че трябва да водят борба с тези страсти. Това се средствата, с които дявола ги напада. Той внушава на онези, живеещи в послушание, желание да придобият велики добродетели и че са годни да водят отшелнически живот. Той подава на неопитните начинаещи идеята да опитат неща, които са отвъд техните възможности. Ако, казва св. Йоан Лествичник, погледнете в умовете на неопитните послушници, ще откриете много неправилни идеи, като например „желание за отшелнически живот, за краен пост, за неразсеяна молитва, за абсолютна свобода от суетата, за непрестанно помнене на смъртта, за непрекъснато покаяние, за пълно освобождаване от гнева, за дълбоко мълчание, за ненадмината чистота.“ Разбира се, тези неща не са непостижими, но тогава, когато се търсят в неподходящо време, особено без благословението на духовния отец, те се превръщат в капани, заложени от дявола. И както дяволът безпокои тези, живеещи в послушание с желанието за водене на отшелнически живот, той измъчва отдадените но молитва отшелници с най-различни помисли и „възвеличава гостоприемството на онези, живеещи в послушание,тяхната услужливост, братска любов, общежителен живот и грижа за болните.“

Дяволът атакува тези, които живеят в послушание и с други средства. Понякога ги осквернява с телесни изтичания и ги прави коравосърдечни, а понякога неспокойни. Понякога ги прави пусти и празни, алчни или мързеливи към молитвата. Понякога ги прави сънливи и объркани. Целта е те да останат с впечатление, че не придобиват нищо със своето послушание (Св. Йоан Лествичник). Нашият начин на живот предопределя как дяволът ни атакува.

Как биваме нападани зависи също така от различните часове на деня. Изправяме се с различни видови битки сутрин, вечер и през останалия ден. Има определен демон, който е „предшественик на духовете“. Той ни напада веднага щом се събудим и „осквернява нашия първи помисъл“, първата мисъл, която идва в ума ни щом се събудим. Отците ни учат, че следва да отдадем този първи помисъл на Господ. Ако човек се научи да се моли веднага щом се събуди, да посвети първата си мисъл на Бог, той ще помни Господа през целия ден. И тъй като дяволът знае това, той се опитва да оскверни първия ни помисъл.

Има и друг демон, както пояснява св. Йоан Лествичник, който ни обстрелва с зли и нечисти помисли щом си легнем, така че да заспим с тези греховни мисли, да имаме нечисти сънища и да бъдем мързели по отношение на това да станем и да се помолим.

Докато спим, идват демони и се опитват да осквернят човек със сънища и да го накарат да се събуди в лошо настроение. Има още нещо особено, което се случва. Докато спим, демоните влагат думи от псалмите в умовете ни и ние разсъждаваме върху тях, докато спим „за да ни подтикнат към възгордяване“(Св. Йоан Лествичник). Това може да се случи също така чрез Божията благодат или чрез продължително разсъждаваме върху псалмите през деня. Дяволът, обаче използва това и измисля как да ни изкуши, така че да се възгордеем. Светите Отци ни учат, че всяко постижение, което не води до гордост и самомнение, е от Бога, докато ако нещо ни кара да се възгордеем, идва от дявола.

Борбата, водена през деня, е различна от онази, която става нощем. Св. Нил споменава, че през нощта демоните се опитват да смутят спокойствието на духовния учител, като му се явяват. Денем, обаче, го нападат чрез други хора, чрез обстоятелства, клевети и най-различни опасности. Ясно е, че дяволът воюва, лично или чрез други хора, срещу тези, които водят духовен живот, особено учителите и водачите, тъй като те осуетяват плановете им.

Начините на действие на дявола също така зависят от духовното ниво, което е достигнал даден човек, особено по отношение на молитвата. Крайната цел на демоните е „проклетниците да отделят хората от Бога“. Те се стремят да спрат тези, които се молят с умната молитва, като им изпращат усещания и впечатления, долавяни със сетивата. Така да се каже, те се борят и стремят да създадат фантазии и лъжовни образи чрез сетивата, да отклонят ума от стоенето в непорочност и чистота по време на молитва. Дяволът напада тези хора, които имат духовно познание, така че „страстните помисли да могат да намерят място в тях.“ Нападенията над тях са продължителни, надявайки се страстните помисли да се задържат в тях. А към онези, които са все още на ранен етап в духовния си живот, той ги атакува с цел да ги накара да извършат греховни действия (Св. Максим Изповедник).

Тактиката на дявола също така зависи и от състоянието, в което се намира човек, както и от това дали вече е извършвал дадени грехове или не. Св. Ефрем Сирин казва, че преди да бъде извършен греха, дяволът го прави да изглежда съвсем незначителен, най-вече що се отнася до плътските грехове, като ги прави тривиални, преди да бъдат осъществени, „така че на брата му се струват не по-различни от това да изсипеш чаша вода на земята.“ След като грехът бъде извършен на дело, обаче, той го прави от огромно значение, и подбужда множество помисли, така че да тласне грешникът към отчаяние.

Демоните представят не само греха в различна светлина преди и след съгрешаването; те правят същото и по отношение на Бог. Св. Йоан Лествичник казва, че преди извършването на греха жестокият враг на нашето спасение прави Бог да изглежда много милостив и толкова любящ, че да прости съгрешението. След греховното действие, обаче, той представя Бог като „справедлив и неумолим съдия.“

Дяволът има множество лукавства, така че да ни отклони от правия път. Св. Йоан Лествичник пише, че дяволът обикновено копае три трапа. Преди всичко „(демоните) се опитват да осуетят доброто дело.“ Те ни възпират да вършим добро и да изпълним някоя от Христовите заповеди. Ако не успеят да ни разубедят, те идват и се опитват да направят така, че „то да не бъде сторено според Божията воля.“ Ако не постигнат нищо и чрез този метод, те се приближават и „ни хвалят за това, че живеем боговдъхновен живот“. Те се опитват да ни омотаят чрез гордостта. Случва се така, че демоните се стремят да ни принудят да съгрешим или ако това не сполучи, да ни накарат да осъдим тези, които извършват грехове (Св. Йоан Лествичник).

Дяволът е много изобретателен. Няма да се спре пред нищо, за да осъществи своята цел. Неговите умения в нападанията включват залагането на примки „откъм дясната ръка“. Той опитва да ни внуши помисли към краен аскетизъм. Целта му е да ни склони към извършването на неща, които са отвъд възможностите ни, така че да се обезкуражим „и да се откажем да правим онова, което ни е по силите.“(Св. Йоан Лествичник). Светите Отци добре познават този начин на действие на лукавия. Авва Пимен казва „всичко прекалено е демонично“. Св. Нил, който притежавал голям опит в тези битки, казва че, когато умът на човек се моли с чистота и безстрастно, демоните не приближават от ляво, като опитват да внушат нечисти помисли, а нападнат от дясно. „Те представят (на ума) лъжлив образ на Божията слава в такава форма, която е приятна на сетивата, така че да го накарат да мисли, че е постигнал крайната фаза на молитвата.“ Те предлагат на ума фалшиви видения, за да го накарат да се възгордее, като си въобразява, че достигнал до това ниво на сърдечната молитва и че е постигнал целта на молитвата. Опитът на Църквата показва, че не трябва да приписваме важност на подобни видения и фантазии, и че, когато се молим с чистота, не трябва да задържаме и най-беглия помисъл, че умът ни скоро ще бъде счетен за достоен да види нетварната Светлина. Молитвата трябва да е свързана с най-дълбоко покаяние.

Ако дяволът успее да убеди някого да извърши грях, в такъв случай използва друг похват. Опитва да убеди човека, че не трябва да го изповяда на духовника си, че това е нищо и че няма дужда да се казва на изповедта. Той му нашепва, че много хора правят много по-лоши неща от това, което той е сторил. Дяволът се стреми най-вече да направи така, че богохулните мисли да не бъдат открити. Богохулните мисли „остават в мнозина до края на живота им.“ Ние знаем, обаче, че нищо не дава на демоните и на помислите им такава власт над нас „като ги подхранваме и крием в сърцата си и не ги изповядваме“(Св. Йоан Лествичник). Това, което се случва с богохулните помисли, действа по същия начин и по отношение на останалите помисли и страсти. Дяволът прави всичко по силите си помислите да си останат неизповядани и колкото по-дълго те остават скрити, страстите и властта на дявола над нас стават по-силни.

Често демоните се оттеглят и има затишие в невидимата бран. Св. Исихий Свещеник пише, че завистливите демони „понякога се скриват и преустановяват духовната битка.“ Целта им е да ни направят небрежни и да завладеят ума ни щом се появи възможност. Тяхното лукавство е удивително. Както казва св. Йоан Лествичник, демоните се спотаяват за известно време и не ни нападат, за да станем небрежни и да гледаме на основните страсти като на незначителни и обикновени, и така да станем „нелечимо болни.“ Също така се случва всички демони да се оттеглят, човекът не помисля и за нападение, а тялото и душата му са изпълнени с мир. След това, обаче те пускат демона на гордостта „който заема мястото на всички останали.“ Сам по себе си демонът на гордостта може да замести всички останали демони.

Св. Йоан Лествичник описва и още нещо, което се случва. В резултат на действията на дявола е възможно да възникнат физически аномалии. Често той идва и сяда на стомаха на даден човек и не му позволява да задоволи своя апетит, дори да погълне цял Египет и да изпие цял Нил, „този нечист дух си отива и изпраща срещу нас духа на покварата, разказвайки му за нашето състояние: Иди, иди го хвани, защото когато стомахът му е пълен, няма много да се съпротивлява.“ Всъщност, когато стомахът на човек е пълен, демонът на разврата не се затруднява да стори разрушителни дела.  

Нападенията „откъм дясната ръка“, за които вече споменахме, включват също така добри помисли, които дяволът нашепва по време на молитва. Понякога, когато се молим, особено щом сме в състояние на умна молитва, дяволът идва и ни внушава добри мисли, предложения за благотворителни дейности и възвишени идеи. Неговата цел е да отклони вниманието от умната молитва. Това е особено лукаво и опасно. Св. Нил ни учи, че щом демоните видят, че някой е прилежен към чистата молитва, те внушават помисли на „поначало необходими неща.“ Щом обаче молитвата приключи, те самите премахват от паметта на човека за помислите, които е имал по-рано, докато се е молел, и „карат ума да ги търси, и когато не успее, става много депресиран и нещастен.“ Друг път демоните внушават добри помисли, а след това ги оспорват. Причината за правят това е да ни убедят, че „познават дори и най-съкровените ни мисли“ (Св. Йоан Лествичник). Дяволът се опитва да се представи като пророк, който знае много неща, включително и това какво ще се случи в бъдеще. Това обаче е един от номерата му - демоните не знаят нашето бъдеще. Както казва св. Йоан Лествичник, „по начало демоните не знаят нищо за бъдещето, тъй като ако знаеха, магьосниците също така биха могли да предсказват и нашата смърт.“ Светците са добре запознати с тези начини на действие. Тези, който са под постоянната власт на дявола, остават с впечатлението, че той е пророк. „Демонът често е като пророк за онези, които му вярват“(Св. Йоан Лествичник).

Освен всичко споменато по-горе, трябва да разгледаме и особените действия, които използва дявола, за да отдалечи човек от Бог. Някои от тях изглеждат добре измислени, но всъщност са безумни. Християните, които желаят това, са по-интелигентни от дявола и могат да го унищожат, както са сторили светците, които с помощта на Божията благодат са разрушите стратегиите и козните на лукавия.

Първо ще се спрем на онези козни на дявола, описани от св. Йоан Лествичник, който имал голям опит в битките с демоните. Следващите редове са взети от неговата Лествица.

Демоните действат с цел да отклонят хората и се опитват да сторят това по множество начини. Едни от тях ти възхваляват, а други ги унижават. Някои ни нараняват, а други ни утешават. Някои ни носят тъмнина, а други се правят, че ни осветяват. Някои ни правят безразлични, а други злостни. Някои ни правят нещастни, а други в приповдигнато настроение. Необходимо е да знаем във всеки случай кой демон действа.

Демоните често карат хората да плачат, когато са в централните части на града и са заобиколени от шум, така че да внушат „идеята на тези, които живеят в близост до света, че суматохата не им вреди.“ Те създават илюзията, че е възможно да изпитаме покаяние посред шумотевицата. Това покаяние, обаче, има сатанински произход. Това не означава, че е невъзможно да живеем в света и да изпитаме покаяние. Дяволът напада предимно монасите по този начин, които напускат своите тихи обители въз основа на тази измама и се местят към шумни и светски места.

Демоните понякога водят една абсурдна битка с нас. Когато сме преяли, те ни тласкат към покаяние, а когато постим те вкаменяват сърцата ни. Тяхната цел е да създадат впечатление, че някой може да преяжда и да се кае. Сълзите в такъв случай са, обаче, неистински.

Демоните са крайно лукави. Те ни внушават, че няма нужда да се разделяме от светските хора, особено ако мислим да станем монаси, „като ни казват, че ще получим голяма награда, ако можем да поглеждаме към жени и при това да се владеем.“ Демоните създават помисъла, че ще получим по-голяма награда ако пребиваваме на места, които подсигуряват задоволяване на нашите сетива, ако успеем да запазим своята чистота. Очевидно целта на това е да накара човек да отложи своето оттегляне от света и по-късно да го впримчи към онези неща, към които си е мислил, че е безстрастен.

Един проницателен старец разказва следното. Когато бил на едно събиране, два демона, демонът на самомнението и демонът на гордостта, дошли и седнали от двете му страни. Първият го подтикнал да спомене за свои видения или за нещо, което е постигнал в пустинята. Когато отказал неговата провокация, другият демон го похвалил за това постижение: „Ти си станал велик като подчини моята безсрамна майка.“ Единият демон обвинявал другият, за да накарат аскетът да съгреши.

Св. Йоан Лествичник видял демонът на самомнението да внушава помисли на един от братята, като му разкривал мислите друг от братята, така че да бъде възхвален като четец на мисли. Демонът на самомнението дори докосва тялото и предизвиква сърцебиене, за да създаде усещане за появата на благодат. Даден демон може да прогони друг. Един монах бил ядосан, но когато дошли посетители, той се престорил на благ в тяхното присъствие. Така единият демон (на самомнението) прогонил друг (демонът на гнева).

Демонът на сребролюбието често имитира смирение, докато демонът на самомнението подтиква човек към даването на милостиня. Демонът на самоугаждането действа по същия начин. Например, понякога се случва демонът на сребролюбието да наведе някого на мисълта да не дава милостиня, така че да не падне в самомнение, и така той се прави на смирен. По подобен начин, демоните на самомнението и самоугаждането ни подтикват към правенето на милостиня, тъй като това им дава простор на действие. Истинската милостиня е възможна, когато човек се е очистил от демоните на алчността, самомнението и самоугаждането.

Често демоните ми възпират от това да правим по-лесното и богоугодно дело, а да правим най-трудното. Те действат по този начин, тъй като знаят, че щом сме уморени, ние се обезкуражаваме да продължим по духовния си път.

Веднъж някой казал на св. Йоан Лествичник за един от лукавите начини на действие на дявола. Демонът на плътта често се оттегля, намира си прикритие и внушава на монаха помисъла, че е благочестив. Понякога демонът му дава и много сълзи, особено когато разговаря с жени, и му внушава, че трябва да поговори с тях относно помненето на смъртта, Страшния съд и целомъдрието. Дяволът върши всичко това, за да убеди жените да обърнат внимание на монаха и да се приближат към духовния звяр-вълк, бъркайки го с пастир. Тогава, придобил близост и дързост, „клетият монах претърпява падение.“ Дяволът използва дори най-свети неща, за да накара някого да съгреши плътски.

Когато се опитаме да си тръгнем от група хора, където някой разказва шега, демоните се борят с нас по два начина. Първият метод е да внушат помисъла: „Не наранявай чувствата на този, който говори“, или пък: „Не давай впечатление, че обичаш Бога повече от тях“, за да ни накарат да останем. Другият помисъл, който предлагат, е че трябва да си тръгнем, но така, че да изпаднем в тщеславие. С други думи, вторият помисъл сякаш ни казва: „Тръгвай си! Не отлагай! Иначе по време на молитва шегите ще се появят отново в ума ти.“ Това ни подтиква не само да си тръгнем, но и да разтуряме порочното събиране, като споменем Страшния съд и помненето на смъртта. В този случай трябва да изберем втората възможност, тъй като е по-добре за нас да бъдем опръскани с малко капчици самомнение, надявайки се другите да извлекат полза. (Св. Йоан Лествичник).

Има подобни случаи в Патерика, които разкриват особеностите на дяволските начини на действие. Св. Макарий веднъж отишъл да преспи в един храм, където имало скелети на идолопоклонници, един от който той използвал като възглавница. Демоните завидели на смелостта на светеца и искали да го уплашат. Те подвикнали сякаш към жена: „Жено, ела с нас да се окъпеш“, а друг демон отговорил с женски глас, като че ли от едно от умрелите тела: „Един непознат е върху мен и не мога да помръдна.“ Те направили това, за да обезпокоят светеца „ала Старецът не се изплашил.“

Св. Нил Подвижник пише, че понякога демоните „се разделят на две групи.“ Докато едни от тях безпокоят човека, останалите, предрешени като ангели, се втурват да му помогнат щом той извика за помощ. Тяхната цел е да заблудят своята жертва да си помисли, че са наистина ангели. Друг път демоните ни засипват с помисли, докато същевременно ни карат да се помолим срещу тях или да влезем в спор с тях. Тогава те си тръгват. Те правят това, за да създадат впечатление, че сме започнали да ги побеждаваме и че вече се боят от нас.

Св. Никита Стифат казва: „Преди да се заемат с душата и да я покорят, демоните често разклащат душевните впечатления и отнемат съня от очите ни.“ С други думи, карат ни да не спим, за да ни разтревожат. Както знаем, когато хората не могат да спят, те стават злонравни, освен ако не знаят как да използват това състояние за молитва. Често демоните „ни държат будни с едно или друго наше вълнение, мислейки, че по този начин ще направят нашия живот по-труден и болезнен.“ Друг път, обаче, дяволът ни кара да заспиваме, когато се молим. Тъй като знае вредата, която му нанася молитвата, той ни прави сънливи.

Само някои от ученията на светците по въпроса за дяволските техники са записани. Има още много такива. Всеки, който води тази битка, неминуемо ще изпита злостните атаки на дявола. Ще усети присъствието му. Често ще усеща неговата сила и мирис. Аскетите са описали множество такива случаи. Това не са илюзии или персонификации на определени вътрешни преживявания, но реалност, тъй като дяволът съществува и е най-лошият враг на нашето спасение. Един аскет от Света Гора ми разказа: „Ако някой остане на Света Гора за десет години, ще узнае дотогава какво представлява дявола.“ Тези от нас, които живеят в света, не могат да схванат това, тъй като дяволът ни държи близо до себе си със съвсем малко усилия. Не е нужно да се напряга кой знае колко. Той ни е направил свои слуги чрез външни стимули, като създава илюзията, че не съществува.

Всеки, който се бори да очисти себе си от страстите и практикува умната молитва, ще опознае злата сила на дявола, но ще изпита и Божията любов. В същия момент, когато дяволът го напада, той разбира колко много го обича Господ. Божият любов го изумява. Той разбира, че каквото и да прави дявола, той (дявола) всъщност съдейства за нашето спасение против своята воля. Колкото повече го възненавидим, толкова повече успяваме да се преборим с него. Както казва св. Григорий Палама „Дяволът винаги действа в съответствие с Божията воля, без да го желае или да има намерение да го прави.“ Без да го иска и без напълно да го осъзнава ,дяволът става сътрудник на Божията воля за нашето собствено просвещение и спасение. При все това, трябва да знаем как да водим битката с него и какви духовни средства притежава Църквата, за да унищожи неговите капани.

(следва)