Хазартните игри изобщо, а и играта на карти в частност напълно заслужават осъждане. Църквата винаги е осъждала решително подобни игри. Наистина в древността игрите на карти не са съществували, но все пак хазартните игри на нашето време представляват копие на езическите игри. Езичниците са играели с монети, както в наше време обикновените хора и децата играят на ези-тура, играели са на дама, както у нас днес играят шах или домино, а игралните шестоъгълни или четириъгълни кости с номера върху тях представляват прототип на нашите игрални карти.
В малкото нравоизобличителни християнски съчинения от древността се споменава разпространената сред езичниците игра на кости. Ученият човек Синезий Птолемански (V век) в своето писмо до Евоптий сред причините, които препятствали да приеме епископски сан, посочва и страстта си към играта. От св. Григорий Турски научаваме, че абатисата на манастира на св. Редегунда в Поатие е била обвинявана от сестрите заради страстта си към играта. Обвиняваната не отричала, но заявила, че нито Писанието, нито каноните забраняват играта. Впрочем абатисата изявила готовност да изостави играта.
Позоваването на каноните от страна на абатисата не е напълно вярно. В "Апостолските правила" четем: "Епископ или презвитер или дякон, отдаден на игра или пиянство, или да престане, или да бъде низвергнат. Иподякон или четец или певец, който върши подобно, или да престане, или да бъде отлъчен; също и миряните"(Прав. 42-43).
Играта на кости е един от начините, с които дяволът улавя в мрежите си християнина, погубва душата му и възбужда в нея страсти. Играта разрушава и материалното благосъстояние на християнина. Първото съборно постановление против играта на кости срещаме в 79-о правило на Елвирския събор (около 300 г. след Р. Х.): "Ако християнинът играе дама заради пари, такъв да бъде отлъчен; след една година може да бъде допуснат за причастие, ако се поправи". Доста по-строго се отнася към играчите св. Амвросий Медиолански (IV век). Той нарича придобитото в игра кражба...
Не бива да се мисли, че съборните и светоотеческите забрани се отнасят само към древните форми на хазартните игри. Християнското изобличаване преследва не формата, а същността. Съвременните игри също подхранват користолюбието и дават неправедна печалба подобно на лихвата и кражбата, създават вражда между хората и довеждат мнозина до нищета. Нашите преферанс и винт не са по-добри, а може би са и по-лоши от играта на кости.
Игрите на карти са изобличени от св. Тихон Задонски, който ги отнася към "лъстивата кражба", в която хищници присвояват чуждото с измама: "Попитай всеки картоиграч: заради какво започва да играе? Не е ли, за да изкористи чуждото и си присвои имот на ближния. А когато е така, то и сърцето му е завладяно от страстта за похищаване, и макар и да не печели, той греши против десетата Божа заповед, която забранява да се желае нещо, което е на ближния: "Не пожелавай". А когато печели, то и чрез самата вещ похищава. Освен това колко обида донасят изгубилите картоиграчи, просто е невъзможно да се изчисли. Изгубилият причинява обида първо на своите близки, на жена си и на децата си, като им отнема принадлежащото им благо и онова, което им е наследство.
Но нека не гледаме крайностите. Да вземем играта в най-първата й степен, която според съществуващото в света мнение е невинно прекарване на времето. И най-ревностният поборник за такова прекарване на времето трябва да признае, че в него няма нищо достойно за едно разумно същество. За да го оправдаят, обикновено казват: нали трябва някак да си убием времето! Но този странен израз представлява най-горчивото осъждане на играта на карти. Как! Ти искаш да убиеш времето, което Бог ти е дал за твоя полза и за което Той ще ти потърси сметка? Безумецо! Нима не разбираш, че времето е съкровище, времето е средство за живот, самият твой живот, и затова, убивайки времето, ти убиваш част от битието си, извършваш почти самоубийство. Нека тези думи не се сторят на никого преувеличение. Те буквално са справедливи в много случаи. Но нека това занимание, освен убийството на времето, да не съдържа в себе си нищо лошо! Но не. То ражда и много други пороци. Колко страсти се проявяват и се разгарят в най-хладнокръвната игра, колко досада, кавги, жлъч и алчност има в нея! Мнозина губят в играта всичките сили на тялото си и цялата енергия на душата си, а на службата посвещават незначителен остатък от своите способности. Колко често човек, хвърлящ стотици рубли в игра на карти, с досада отказва рубла на нищия и не му се иска да пожертва каквото и да е за някое богоугодно дело".
Премените и удоволствията са често весела маска, прикриваща скръбно лице, това е само опит да се заглуши копнежът на душата за Бога - с опиянение ли, с робуването на красотата, със смях и ръкопляскания, почести или трупане на богатства. "Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее" (Иоан. 4:13).
Онова, което не насища душите, най-лесно може да се превърне в страст. И ето че между светските хора ние виждаме множество любители на спорта, меломани, театромани, картоиграчи и други търсачи на наслаждения, които хабят ума, чувствата и телесните си сили за това, което е недостойно за човешкото звание. Те са роби на удоволствията. А християнинът трябва да цени най-вече оная свобода, която ни е дал Христос, оная независимост от всичко земно, която не се подлъгва от нищо и не се страхува от нищо, онова самообладание, което го прави господар на своите желания и чувства, истински цар на своя вътрешен свят.
Не е забранено да се вкусват тихите удоволствия на обществения живот, но е забранено те да се обичат страстно. Те не са целта на живота. Те са само успокоение, а не постоянно занятие. За да се избегнат повече вреди, не ги простирай зад известни граници. Прекарвай не дни и нощи в тях, а само няколко часа и дори минути: времето е скъпо.
Отдадеността на удоволствията извършва важни промени в душата на човека. Той губи чувството за собственото си душевно състояние и така се лишава от възможността, така да се каже, да ремонтира душата си; той става прекалено снизходителен към себе си и престава да оценява нещата от нравствена гледна точка. Освен това отдаденият на удоволствията губи желание за религиозни упражнения и ги извършва без участие на сърцето. И като възмездие за тези загуби любителят на удоволствията получава не радост, а недоволство от своето положение, защото се отдалечава от Бога.
От книгата "Очерк православного нравоучения" от Н. Остроумов
