В навечерието на Благовещение имаме още един повод за радост: на книжния пазар в България излезе вторият том на сборника "Думи за живот", издание на Ловчанска Света Митрополия. Книгата, която стана любима на хиляди читатели в България, вече се радва и на своето продължение, в което отново звучи живото слово на един от най-авторитетните и обичани йерарси на Православната Църква - Лимасолския митрополит Атанасий.

Вторият том на сборника отново съдържа непубликувани дори във виртуалното пространство беседи на Лимасолския митрополит, но заедно с това изданието е допълнено и с беседи на други двама обичани съвременни проповедници и наставници на Православната вяра - стареца Моисей Светогорец и стареца Никон Светогорец. Беседите на монах Никон Светогорец излизат за първи път на книжния пазар в България.

Преводът е отново на богослова Константин Константинов, който живее в Лимасол и чрез своите преводачески трудове продължава да споделя с българските читатели от богатата духовна съкровищница, която представляват поученията на съвременните гръцки проповедници на Православието.

Сборникът с беседи е с обем от 240 стр. и съдържа 8 беседи на владика Атанасий, 4 беседи на стареца Моисей Светогорец и 4 беседи на стареца Никон Светогорец. От утре книгата ще бъде налична в книжарниците на столичния храм "Покров Богородичен" и "Св. Седмочисленици", както и в книжарниците "Лествица" и "Книжици". От другата седмица очаквайте книгата и в останалите големи църковни книжарници на столицата, Варна, Русе и др. Цената на книгата е 7 лв., за църковните книжарници и настоятелства има търговска отстъпка.

Вторият том на "Думи за Живот" може да бъде поръчан директно и от Ловчанска Света Митрополия на email адрес:

redaktori@predanie.bg или на тел.: 0888 286 937

По-долу поместваме предговора на Ловчанския митрополит Гавриил към изданието:

Драги, читателю,

Знам, че бързаш, че те чакат, че дълъг и уморителен е списъкът с нещата, които трябва да свършиш, а вече се задъхваш от житейските грижи и дела, от трескавото замайване на нашето съвремие. Но знай, че има място, където хората живеят друг живот, живот духовен, съкровен, молитвен. Там денонощно се възнасят с духа си към небесата и душата им се изпълва с Божествена любов, неизречима, всеобхватна, всепобедна. Там непрестанно помнят Христовия кръст, там молитвата няма предел, но в пещта на покаянието ден и нощ търсят милостта Божия. Отричат се от земното, за да достигната небесното и в чистотата на сърцето тайнствено се срещат с Бога. А когато говорят на нас, техните по-малки братя, говорят красиво, защото живеят красиво, и думите им са пълни с живот.

Това място се нарича Света Гора Атон. В настоящия втори том на книгата, която стана любимо четиво на хиляди православни българи, сме събрали част от живото слово на трима от най-ярките представители на Атонското подвижничество и традиция: Лимасолския митрополит Атанасий, стареца Моисей Светогорец и стареца Никон Светогорец. Словото на тези обичани от целия православен свят проповедници не блести с показна витиеватост, но покорява със сила и в своята свята простота проницателно разкрива дълбоките истини на Христовата вяра и духовен живот. Думите на авторите-светогорци като крепка стена ще ни ограждат от набезите на личните ни житейски бури, като ни учат как да се подвизаваме срещу своите страсти, как да се излекуваме от помрачението на ума и да достигне до дълбокото вътрешно наблюдение, в което при съдействието на Божията благодат човек намира своята "реална идентичност, своя неизобразен образ".  "Темата за страстите трябва винаги да ни занимава. Това е основният труд на вярващите - да превърнем безбожните страсти в божествени добродетели, за да се изпълни нашият живот с радост и мир" - увещава монах Моисей. Това е и основният акцент в настоящия сборник. "Покаянието е велика тайна" - допълва стареца Никон и със своето живо слово ще открехне и за нас вратата  на тайната на спасението. А митрополит Атанасий с присъщия  си неповторимо ярък изказ  ще ни настави никога да не абсолютизираме относителните неща в живота, но всякога да гледаме към Христос, да се отнасяме с духовно благородство към ближните, без да ги изцеждаме  и без да забравяме, че човекът е създаден да обича, че сърцето е живо не доколкото тупти, а доколкото обича.

+ Ловчански митрополит Гавриил