Днес мнозина се опитват да опорочат всичко: семейството, младежта, Църквата. В нашето съвремие наистина можем да кажем, че държавата води война срещу божествената правда. Нейните закони за насочени против Божиите Закони.

Днес те се опитват да разрушат вярата, а за да рухне зданието на вярата те тохомълком първо махат един камък, а след това друг. Но всички ние сме виновни за разрухата; не само онези, които рушат, но и ние, които виждаме как се подкопава вярата и не полагаме усилия да я заздравим. В резултат на това съблазнителите добиват смелост, така че да създават дори по-големи затруднения за нас, като техният гняв против Църквата и монашеският живот нараства.

Днешната ситуация може да бъде удържана само духовно, а не чрез светски средства. Бурята ще продължи още известно време, като изхвърли всичко ненеужно на брега, а сетне положението ще се изясни. Някои ще получат своята награда, докато останалите ще трябва да платят своите дългове.

Но ние носим отговорността да не позволим на враговете на Църквата да покварят всичко. Макар да съм чувал дори свещениците да казват: „Не се бъркай в това! Това не е твоя работа!“ Ако те са достигнали до подобно безстрастно състояние чрез молитва, бих целунал краката им. Но не! Те са безразлични, тъй като искат да угодят всекиму и да живеят спокойно.

Безразличието е недопустимо дори за миряните, а още в по-голяма степен за духовенството. Почтеният, духовен човек не върши нищо с безразличие: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Йер. 48:10). Днес се води война, свещена война. Трябва да съм в предните редици. Има толкова много марксисти, толкова много масони, толкова много сатанисти и какви ли още не подобни хора! Виждам какво ни предстои и то не ми дава мира. Мога да усетя горчивият вкус на човешката болка в устата си.

Orthodox Net