Той има чисто сърце, което отразява небесата подобно на огледало, благодарение на добротата на своето сърце. Когато е радостен, цялото му лице просиява. Голяма радост е да бъдеш близо до него, тъй като се чувстваш, сякаш си коленичил до дядо със снежнобяла брада, който гледа с любов към скритото в душата ти дете.

И макар да има „добро сърце и лека ръка“, както се изразява отец Арсений Папасиос относно духовните отци, той също така може да бъде изключително суров към вашите грехове щом забележи, че постоянствате в тях. Но дори и в тази негова суровост(към греха, а не към грешника!) любовта му към хората ясно проличава.

Поради чистотата на своя живот, Бог му е дал дарбата винаги да вижда (преди вас самите!) къде има „пукнатина“ в сърцето ви, мястото, през което страстите проникват в сърцето. Точно там, авва Юлиан ви учи как да се излекувате.

Заедно с трима добри приятели посетих авва Юлиан през февруари 2014 и една вечер, когато се оплаквахме за множеството земни грижи и липсата на време за молитва, старецът ни отговори по следния начин:

Обожение

- Виждам, че хора като вас са много заети и вероятно имате много за споделяне – ако е необходимо да се каже - но аз смятам, че в този живот важното е да се стремим към бъдния живот. Наистина, Бог ни е дал време и този живот, за да отидем при Него подготвени. Ние не знаем, тъй като не ни е дадено да знаем, нито момента, нито часа, когато ще идем при Господа и ще Му се отчетем. Все пак, Бог не ни е създал безпричинно. Той съобщава целта в самото начало на Библията, в книгата Битие: След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие(Бит.1:26). Следващият стих казва: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, но нищо не се казва за подобието, тъй като то трябвало да се случи в самия Адам.

- Поради това, целта на нашия живот е обожението, тъй като е написано: И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец(Мат.5:48).

Молитва и святост

—Ние не знаем как изглежда Бог, както се чете в Йоан 1:18: Бога никой никога не е видял. Това е истина, но можем да се срещнем с Него чрез молитвата. Идете във вашата стая, в скритата стаичка и тогава кажете, както аз, старецът, ви уча: „Благодаря ти, О Господи, че ми позволи да говоря с Теб, аз…най-големият грешник от всички!“ А след това се изправете и говорете с Господа.

В крайна сметка, какво желае Той от нас? Да премахнем от себе си всеки грях, който ни осквернява. В полунощ или дори по обяд, тъй като грешим през деня, влезте дълбоко в своята душа и говорете с Онзи, Който прощава всички твои беззакония (вж. Пс. 102:3). А след това кажете: „Прости ми, о Боже, прости ми, тъй като не знаех, че те се случват пред очите ти! Бях с вкаменело сърце и не помислих за Теб.“ Правете това през деня и се научете да стоите пред Господа, тъй като така ще се очистите и ще се подготвите за Съдния ден.

И отново ще видите не само колко сте малки, но и изобилието от грехове, но също така и добротата на Бог, Който не иска смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив(Йез. 33:11).

Всички молитви са красиви и е добре да четете както Часослова, така и Молебния канон към Пресвета Богородица. Но ако имате малко време, застанете пред Господа както ви научих и Му говорете с открито сърце. Направете това и почувствайте присъствието на Бога! И ще осъзнаете, че всичко, което вършите, го правите пред Господа!

И запомнете, че когато молитвите престанат, започват греховете! Дори спирането на молитвата е грях. Наистина, Бог казва: „Бъдете свети!“ (Лев. 11:44). Никога не съм чул за светец, който не се е молил. Дори ап. Павел казва: „Непрестанно се молете“ (1 Сол.5:17). Непрестанно – а не от време на време.

В предишните векове е нямало свещеници, църкви, манастири, просто общество от вярващи посред езическия свят. Апостолите са им казали да се молят непрестанно и този призив се отнася и за вас, които нямате време за молитва. Все пак, дори тези, живели по времето на апостолите, не са знаели колко време им е оставало за молитва, тъй като са били непрестанно гонени.

Болестта на душата

- А сега да погледнем на това по различен начин: отиваме в друг свят. Умираме за този свят; боли ни тук и там… Когато нещо започне да ни наболява, тичаме при доктора, за да се погрижи за телата ни. Ами за болестите на душата? Защо въобще не им обръщаме внимание? Може да се окаже, че душата ви е ранена и да не знаете от какво страда тя. Щом тялото ви е болно, отивате при лекаря да ви излекува. Точно по същия начин, щом душата ви боли, трябва да потърсите утеха и лечение от вашия духовен отец.

- Вижте, наистина здравият човек винаги има Бог в сърцето си. Ако сте чели Евангелие от Лука 17:21, ще знаете, че там е записано: Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. Също така намираме друг текст в Първото Послание на св. ап. Павел до Коринтяни, 3:16, който потвърждава: Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?

Виждате, че ап. Павел поставя въпросителна: Не знаете ли, че Духът Божий живее във вас? Това показва, че тялото е храм на Светия Дух. Телата на някои светци са останали нетленни и благоухаят, защото през целия си земен живот са прославяли Бога чрез себе си.

                                                            Любов и милост

—Вие знаете, че „Бог е любов“. Наистина, в своето Първо послание ап. Йоан пише, че който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов(1 Йоан 4:8). А в Лука 6:36 е записано: И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Любов и милост. Следователно, това е което Бог желае да намери в сърцето на човека – любов и милост. И ако ги открие, тогава в това сърце се намира Неговото Царство.

Всеки човек трябва да се запита: Неговото Царство в мен ли е? Има ли толкова много любов и милост в мен? И ако има – и разбира се има, тъй като Бог не лъже – човек следва да се запита: какви мисли трябва да идват от ума ми, ако аз съм църквата на Светия Дух?

Така, пазенето на мислите е от огромно значение в борбата против врага. Все пак, гневът не би трябвало да достигне до сърцата ни ако те са изпълнени с любов и милост, защото Господ също така казва: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:44). Какво зло би могло да ви засегне, ако обичате враговете си?

Трябва обаче да знаете, че във Второто послание до Тимотей, 3:12, е написано, че всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. Така че трябва да очаквате изпитания и скърби, ако копнеете за Царството Божие; а Спасителят ви казва да се молите за онези, които ви гонят.

Негодувание и самооправдание

 — Първото нещо, което разболява душата, е самооправданието. Трудно е за даден човек да претърпи „оскърбление“ в света, без да презрете човека, който ви го е нанесъл.

— Свети Исаак Сирин казва: „Онзи, който може да понесе оскърбление и има силата да намери оправдание за него, има утехата на Господа“.

— Това със сигурност е истина. При това какво би се случило, ако вместо да отговорите на обидата с омраза, се усмихнете приятелски на вашия обвинител и се помолите за него?

Добрият християнин не трябва да има врагове, за което е нужно да прояви малко воля и самоконтрол. Това не е само заради него самия; ако знаете, че някой изпитва затруднения заради вас, идете и го помолете за прошка, тъй ако и вие сте му гневен, ще има двама души, надянали омразата; а ако подходите към него с любов, вероятно ще го спечелите и двамата ще получите умиротворение.

Бог ни е казал да прощаваме, тъй като тогава и ние ще бъдем опростени. Кой измежду нас не се нуждае от прошка? Тогава, защо да се лишавате от нея и да се оправдавате, когато знаете, че Господ дава най-великата прошка, тъй като Той познава сърцето на човека? Поради това, принасяйте Господу даровете на истината и по този начин душата ви ще се умиротвори.

Усърдие към Бога

—Ако душата ви се умиротвори, опитайте тогава да проявите усърдие към Бога. Говорете Му възможно най-често и изпълнявайте заповедите, Който ви е дал, за да придобиете живот вечен. Проявете усърдие в поста и молитвата, защото без Мене не можете да вършите нищо. Поради това, трябва да положим всичките си усилия да постим, тъй като чрез поста ние ставаме свети. Ние не убиваме тялото; обаче тялото трябва да е смирено и да привикне към поста и добродетелите, за да можем да излекуваме душата.

Не можем да сторим това без духовен отец. Когато човек отива при духовния отец и плаче за своите грехове, като ги изповядва от времето на своето детство, той става духовно здрав човек. Ако сте здрав, вече не можете да сте безразличен към духовните терзания на другите. Заради любовта на вашия съсед трябва да опитате да спасите душата му.

Необходимо е, обаче, да бъдете дискретни, тъй като Христос е рекъл: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат (Мат. 7:6). Заради това, трябва да сте изключително мъдри, за да можете да привлечете други души както заради Христа, така и заради собственото им спасение.

—„Да видиш съседа си означава да видиш Бога“, казва св. Кирил Александрийски...

— Да. Както казах по-рано, образът Божий е в човека. Или, както са казали Светите Отци: „И спасението, и проклятието идват чрез твоя съсед.“

Ако отидеш при духовния отец и не скриеш греховете си, (нито от Господа), и ако следваш каноните, ще откриеш своя път към Царството Небесно. Но е необходимо да съжаляваш за своите грехове, иначе няма да получиш опрощение от Бог. Така, ако останеш в духовна връзка с духовния си отец и се стремиш да следваш неговото ръководство, ще имаш здрава душа и стремеж към святост.

Човек трябва да е сигурен, че никакви грехове не остават неизповядани, защото в света, в църквите на този свят, тайнството покаяние е изключително трудно да се изпълни. Това се случва поради това, че има много християни, а малко свещеници, а дори още по.-малко духовни отци. Поради това, духовният отец няма времето да изследва душата на християнина и последният може да се прибере вкъщи с неизповядани грехове(например извършени поради незнание). В отминалите времена хората са имали тетрадки, в които записвали греховете си, за да не ги забравят по време на изповед, но след като комунизма оказа своето влияние върху тези бедни хора, този здравословен навик напълно е изчезнал. 

Покаяние

— Спомням си, че отец Юстин (Първу) също споменаваше за този обичай. Искам да ви попитам, отче: възможно ли е да се изповядваме, докато сме под епитимия и когато не ни е позволение да се причастим?

— Разбира се. Ако съвестта ви мъчи поради греховете ви, бързо идете при духовния ви отец и се изповядайте. Не оставяйте в греховете си и още по-важното – не отлагайте покаянието. В книгата Откровение, 21:27, пише, че в града няма да влезе нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа!

—А какво се случва, ако си получил епитимия и умреш без да си взел Причастие и без да си изпълнил наложената епитимия? Какво става с душата?

— Спасена е. Докато е под епитимия и я изпълнява, на нея са ѝ опростени греховете. При все това… Веднъж прочетох в един местен вестник за монахиня в Бесарабия, която паднала болезнено на пода, докато се обувала и прекарала много дни в безсъзнание, вероятно в кома. Във всеки случай, не умряла, тъй като сърцето ѝ биело нормално. Като се свестила, тя разказала на всички как предишната игуменка се срещнала с нея на прекрасно място и ѝ признала, че не била там от самото начало, но молитвите на монахините я отвели там шест седмици след смъртта ѝ. Игуменката била починала без скоро да се е причастявала и единствено молитвите на останалите я довели до онова блажено място.

— Това означава, че дори тези, на които им е наложена епитимия, не отиват направо на мястото, където трябва - в „място блажено и спокойно, дето няма болест, скръб и въздишка“?

— Могат да отидат там само по молитвите на Църквата, на онези, който остават между живите. Срещам много свещеници, които, на прага на смъртта ни молят: „Молете се за нас!“ Вероятно е така. Бог знае. Но човек, който е духовно здрав, има милост в своята душа към всекиго и иска всички да влязат в Царството Божие, поради което се моли за своите братя, както се моли за самия себе си, а дори и в по-голяма степен! Апостол Йаков казва: молете се един за други (Йак. 5:16), а св. ап. Павел казва, че трябва непрестанно да се молим.

Съвет

– Бихте ли ни дали душеполезен съвет, отче?

– Добре, като съвет бих ви припомнил думите на ап. Йаков, роднина на Господа, който казва: не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога(Йак. 4:4). От вас зависи чий приятел искате да бъдете.

Георги Кришнаян, pravoslavie.ru