Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2016 18:00 - Съвременна история за чудодейно изцеление от рак
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Времето тече по различен начин, когато напускаш болницата, след като ти е диагностициран рак на маточната шийка и знаеш, че нямаш пари залечението, и че не можеш да кажеш на близките си за това. От този момент всеки миг в живота ти става безценен. И точно това се случило с Нина, на 38 години, на която лекарят в болницата в Красний Хутор (Украйна) ѝ предписва операция, за да бъде отстранен тумора. Тя не можела да сподели с майка си за своята болест, тъй като тя страдала от високо кръвно, а и мъжът ѝ бил починал наскоро. Нито можела да каже и на сестра си, която била в осмия месец на своята бременност.

Нина работела на територията, където са пещерите на Киево-Печорската Лавра. Тя не била особено религиозна и никога не била вземала Причастие, но понякога посещавала служби пред мироточивите мощи в Далечните пещери на Киево-Печерската Лавра, а също присъствала и на молебния канон на св. Агапит Печерски(Лечител) в киевските пещери. Харесвало ѝ да постои в църквата от време на време. И в Лаврата преди назначения ден на операцията вярващите приятели на Нина по време на молебния канон на св. Агапит Печерски ѝ предложили да помоли за свещеническо благословение.

След службата една жена дошла при Нина и ѝ препоръчала да си направи още едно медицинско изследване. И така Нина отишла в местната болница на ул. „Ломоносов“ и там ѝ било предложено да опита неоперативно лечение. Нина казала на близките си, че има само леко възпаление, но се нуждае от лечение. Тя споделила тревогата си само с един човек – свещеникът, който бил баща на нейния кръщелник. Жената го помолила за съвет, какво следва да стори в подобна ситуация и свещеникът ѝ купил Акатиста на св. Теодосий, епископ Черниговски, и я благословил да го чете. Тя никога не била чела акатисти преди това и дори не знаела как да го прави. И така, Нина чела този Акатист в продължение на повече от една година.
image

Миряните от Лаврата, които били приятели на Нина, помолили свещениците и монасите, които познавали, да се молят за нея. Нина прекарвала всеки вторник и четвъртък в Лаврата, дори когато се чувствала съвсем зле – особено след лъчевата терапия. След молитвените служби нейното състояние всеки път се възвръщало към нормално, тя започвала да се чувства по-добре и веднъж дори успяла да се поклони на мощите на преподобни Агапит Печерски.

Преди заболяването си Нина била невярваща, макар че обичала да стои в църквата по време на големите празници. Тя усещала радост в сърцето си само от това да постои в църквата. Но тя чувствала затруднения да стои по време на службите в Лаврата на Киево-Печерските пещери, докато в други църкви това било по-лесно, по-топло и по-светло.

Веднъж Нина попитала за това един свещеник, който отговорил: „Мислила ли си някога как хората обикновено отиват в манастира със своите проблеми и нещастия, когато се чувстват много зле? Тогава идват при Бог; поради това е и толкова трудно да се остане по време на служба.“ „Сега разбирам, че е така – молеха се за моя живот в манастира и тяхната молитва се изпълни. Когато за пръв път чух диагнозата си, вече не бе трудно за мен да остана по време на службите и дори започнах да се чувствам по-добре“, си спомня през смях Нина.

Но жената нямала достатъчно средства за предложеното ѝ лечение. Нейните доходи били толкова скромни, че дори не стигали да заплати и една процедура, за една каутеризация (процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или лъчево обгаряне – б.пр.) По това време бившият шеф на Нина, една жена, била в чужбина и помолила Нина да ѝ помага с бизнеса и да се грижи за приходите и парите ѝ. След като научела за диагнозата на Нина, тя ѝ казала да вземе толкова пари, колкото били нужни за нейното лечение. „Така Господ ми изпрати тази болест и ми изпрати и парите, за да се излекувам“, разказва Нина.

Нина постъпила в болницата, но не изкарала дълго време там и това се дължало на молитвите на Светите Отци в Лаврата. Повечето от пациентите в болницата се оплаквали, тъй като трябвало да заплатят много пари за лечение, за процедури и т.н. Но по някакво чудо болничният персонал не поискал подобни големи суми от Нина!

Дори когато Нина пожелала да даде пари на своя лекар, следвайки препоръките на останалите пациенти, гинеколожката отвърнала: „Не прави това – не искаме да имам подобни взаимоотношения с теб.“ За да постави интравенозна капкова инфузия една от сестрите очаквала да ѝ се плати, но въпреки това на Нина ѝ се казало, че трябва само да си купи системата. Оказало се, че лекарството, предписано на Нина, можело да се намери в болничното отделение, така че не се наложило да го купува – дали ѝ всичко, от което имала нужда. „А хората често трябва да плащат значителни парични суми за лечение“, казва Нина, клатейки глава.

Лечението на Нина не продължило толкова, колкото на останалите пациенти – само четири месеца и половина. Тя претърпяла рентгенова и химиотерапия през последната седмица.

Тези процедури са крайно болезнени. Някои жени припадали от болка, която била толкова силна, като че ли парче плът било откъсвано от плътта. „Вярвам, че издържах всичко това единствено по молитвите на Светите Отци от Киево-Печерската Лавра и защото посещавах службите на преп. Агапит в Близките пещери и пред мироточивите мощи в Далечните пещери“, свидетелства тя.

Молитвите на монасите от Лаврата облекчили лечението на Нина и ѝ дали сила и търпение да понесе белката. Лекарят по-късно ѝ казал: „Бихме искали всички наши пациенти да бъдат търпеливи подобно на вас.“ Нина скрила истината от своите близки и те мислели, че тя просто има някакви процедури.

Лъчевата терапия причинява намаляване на делението не белите кръвни телца (когато кръвта трябва да поднови своите клетки). По-младите жени били много слаби и с изпити лица. Нина не можела да разбера какво се случва с тях. После разбрала, че причината за това били хормоните. Те преминавали през хромонална терапия, за да могат белите им кръвни телца да се върнат в нормалните си нива. Що се отнася до Нина, нейните бели кръвни телца били намалели едва на последния ден на нейното лечение! Тя преписва това чудо единствено на Лаврата и на молитвите на монасите там.

От всички пациенти, единствено Нина ходела до киевските пещери два пъти седмично и нейното възстановяване преминало по-леко. Някои от пациентите не издържали лечението и били изписвани от болницата, отивайки си вкъщи за почивка. Но скоро се връщали в болницата и онези от тях, които били престояли в домовете си за по-дълъг период, трябвало да преминат през всичко отново. Нина повикала и други пациенти да посетят Лаврата, но никой не ходел там толкова често, колкото тя.

Един ден мощите на св.великомъченик и лечител Панталеймон били донесени в Лаврата. Една жена, току-що претърпяла операция и една млада дама със сериозна инвалидност дошли с Нина при мощите. Било лято, имало гореща вълна и Нина се бояла, че някоя от нейните спътнички може да се почувства зле. Въпреки това, всички те повече от три часа чакали на опашка, за да се поклонят на светата икона и на нито една от тях не й прилошало. Но за съжаление, инвалидизираната жена по-късно починала. Тя не могла да понесе болезнената терапия в болницата и потърсила помощ в алтернативната медицина, което често има лоши последствия за здравето. Въпреки че лекарят казвал, че алтернативните методи няма да помогнат и че тя трябва да продължи процедурите. Но тя напуснала болницата. За съжаление нерядко пациенти отказват лечение в болницата. В реалността „лечителите“ не помагат на болните хора, всички ние трябва да се уповаваме на Господа и да се доверим на истинските лекари.

След заболяването, Нина започнала да взема Причастие. Получила трета група инвалидност и това продължило две години.

В киевската Лавра Нина се запознала с вярващи православни християни, които ѝ помогнали да вникне по-добре във вярата, смисълът на земния ни живот и да разбере, че нашите души са безсмъртни. Те ѝ давали да чете духовна литература. Така тя опознала по-добре Божествената Литургия.

След приемането на Причастие здравословното ѝ състояние винаги се подобрявало.

Болестта на Нина обаче повлияла лошо на нейната щитовидна жлеза. Тя загубила 12 килограма. Но когато Нина посещавала молитвените служби, тя се подобрявала, след като била помазвана със свето миро. За известно време Нина приемала хормони (хромонални агенти) за своята щитовидна жлеза и след това преминала изследвания – и резултатите били добри! Тогава тя преминала през ехокардиограма. Едно 16-годишно момиче и 14-годишно момче получили изследванията си заедно с нея. Резултатите на Нина били много по-добри в сравнение с техните. И това било след голямото количество лекарства и медикаменти, които била вземала! Лекарят бил изненадан, тъй като след тези медикаменти обикновено имало промени в миокарда.

Днес тя няма никакви проблеми с щитовидната си жлеза и вече не приема хормони.

Едва след три години Нина казала на своите близки истината за своето заболяване – и те не ѝ повярвали. След изписването си от болницата Нина продължила да ходи на прегледи: първо веднъж на половин година, след това веднъж годишно, а последният път ѝ казали да дойде отново след 2-3 години. Това означава, че днес жената е напълно здрава. Понастоящем тя няма никакви здравословни проблеми и инвалидния ѝ статус бил премахнат на третата година след нейното заболяване. Лекарят бил напълно изумен, че Нина успяла да се възстанови напълно. А свещеникът, бащата на нейния кръщелник, за когото споменахме по-горе, казал, че тя била излекувана по молитвите на св. Теодосий Черниговски и на духовниците от Лаврата.

„Вярвам, че Господ ме обърна към вярата чрез това заболяване. И че Той ме води към спасение на душата ми от дълго време насам. Някога харесах малка икона на Казанската Света Богородица на пощенска картичка, която бях наследила от баба си. Запазих тази иконка; и на празника на Казанската икона на Божията Майка един от свещениците се съгласи да бъде мой духовен отец – макар че по-рано ми бе отказал, казвайки, че това е много отговорна стъпка и че вече имал много духовни чада… Но ето че мина известно време и той промени решението си – на празника на Казанската икона на Пресвета Богородица този свещеник прие да ми бъде духовен отец и оттогава съм много щастлива.

Мисля, че Господ ме води към спасението по уникален начин, макар и през тази болест. И Той напътства всеки от нас, но твърде често не го забелязваме“, споделя тя.

Подготвено от Светлана Пирогова

pravoslavie.ru




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412960
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031