Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 09:39 - Всичко, което неоезичниците казваха относно християнството, бе лъжа
Автор: predanie Категория: Други   
Прочетен: 1285 Коментари: 2 Гласове:
1



image 
Интервю на отец Георги Максимов с Иван Лисков, който се присъединил към сатанистите в юношеските си години и чието търсене на „истинската религия“ по-късно се проявила в многогодишно въвличане в неоезичеството.

Отец Георги Максимов: Здравейте. Моят гост днес е преживял доста в своя живот, включително в областта на сатанизма и паганизма(езичеството). Моля, кажете ни как всичко започна, Иван.

Иван Лисков: Благодаря, отче. Мисля, че трябва да започна със своето детство, защото всичко започва от там. Помня, че когато бях 7 или 8 годишен, майка ми често ме водеше до гробището, за да посетим гроба на дядо ми. Ходехме с влак и тъй като исках да се занимавам с нещо по пътя, вместо просто да зяпам през прозореца, постоянно молех майка ми да ми купи някой вестник. Бе началото на 90-те и имаше какви ли не вестници. Този, който привлече погледа ми, се казваше „Много страшен вестник“. Той съдържаше истории с окултен и магически характер и всякакви подобни плашещи неща. Разбира се, бях много любопитен, тъй като имаше и страшни картинки. Започнах да чета вестника редовно и така постепенно попаднах в света на окултизма.

О. Георги: И така бяхте привлечен към всичко това?

И.Л.: Въобще не го харесвах – в началото просто бях очарован. Имаше нещо тайнствено и мистично и бях заинтригуван. Постепенно привикнах към истории за вещици, магия и демони и те малко по малко се превърнаха в част от моя живот. Те станаха нещо нормално и вече не се боях от тях. Това усещане бе пленяващо и започнах все по-усилено да чета. Другият вестник, който лесно намирах, се наричаше „Тайната сила“. Той бе по-„професионален“ и публикуваше интервюта с върколаци, магове, феномени, лечители и „контактьори“. Естествено, това постепенно разшири възприятията ми. Започнах да се интересувам от определени видове магия и да обмислям дали да не пробвам и аз самият нещо. Когато бях на дванадесет, вече четях какви ли не брошури, като например „Практична Магия“ от Папус и други подобни. Под тяхно влияние започнах да разбирам, че можеш да вкараш в живота си определени сили, които да са ти полезни по някакъв начин. От материална гледна точка това се изразява в натрупване на богатство или пък да навредиш на своите врагове. Започнах сам да правя това и мога да ви уверя, че наистина действа. И така стигнах даже по-далеч. Исках да открия откъде идва тази сила и кой я дава. Това естествено ме отведе в света на духовете. Не ги делях на добри или зли;изглеждаха ми като някакви същества, които могат да ти дадат това, от което се нуждаеш. Започнах да изучавам този предмет и попаднах на книга за Кабала, която съдържаше имената на различни ритуали за тяхното призоваване. Това бяха еврейски имена: Анаел, Самаел и т.н. чудех се защо са еврейски и започнах да търся още информация. От книгите научих, че има стриктна йерархия в света на духовете и че сатана е техния водач.

Всички окултни книги, които вече бях прочел, ме бяха накарали да разбера, че сатана е просто водачът на тази йерархия. Не осмислях това като добро или зло, а гледах на него като на неразбран и трагичен персонаж, който може да те дари с неограничена сила. „Щом е така, вероятно е благосклонен“, си помислих. Така се запознах със сатанистите, хората, които умишлено посвещават живота си в служба на дявола. Бях изненадан да разбера, че няколко от тях живеят в моя квартал. Сприятелих се с един от тях. Той бе по-възрастен и се превърна в нещо като ментор за мен. Питах го въпроси, които ме интересуваха. Постепенно убежденията ми се усилиха. Той ми даде някои препоръки, отговаряше на питанията ми. Разбрах, че има сатанинска църква и специална музика, наречена блек метъл, която открито възвеличава принцът на мрака и въвежда хората в света на духовете и магията, където легендите и приказките бяха като истински. Всичко това ми изглеждаше подобно на магически остров, където намирах убежище от реалността и ежедневието и се чувствах като пълноправен жител на тази приказна страна. И като доста силен човек, също така.

Отец Георги: Доколкото разбирам, сатанистите, независимо какво мислят за сатаната, са някак привлечени от злото. Не само от скверността и богохулството, а също така и към убийството и самоубийството, например. Това не ви ли притесни?

И.Л.: Очевидно, това е вярно. Но има различни видове сатанисти. Например, т.нар. вулгарни окултисти: нещо като сатанисти – поп-звезди, които убиват котки, слагат си грим и визуално онагледяват своите възгледи по всеки възможен начин. Има също така и хора, които не си губят времето с това, но практикуват различни ритуали и изглеждат по-сериозно. Външният им вид може да не подсказва тяхното влечение към сатанизма. Злото за тях не е абсолютна категория. Злото е онова, което си мислим, че е. За тях това не е зло, а просто необходимост. Например, в сатанинската библия Антон Шандор Ла Вей, небезизвестният основател на църквата на сатаната, казва, че дяволът насърчава нарушаването на всичките десет заповеди просто защото това е естествено. Той прокарва идеята, че злото не е абсолютно понятие. За едни хора е зло, а за други добро. Например „не прелюбодействай“ е представено като ограничение на човешката свобода и естествени желания. Оправдание може да бъде намерено за всичко, включително за злото.

Отец Георги: Как преминахте от сатанизъм към езичество?

И.Л.: В един момент, аз и човекът, който ме въведе в сатанизма решихме, че сатанизмът и просто противопоставяне на Бог, някакво вътрешно караница между евреите. Имаше юдейски Бог, Яхве, а също така и дявол, който му се бе опълчил. Но ние не бяхме евреи, защо са ни нужни тези техни егрегори(мисъл-форма - б.пр.), тези еврейски думи и система? Ние сме славяни и си имаме наши собствени божества – Перун, Сварог, Даждбог и др. Така преминах от сатанизъм към езичество. По-късно щях да разбера, естествено, че няма кой знае каква разлика между тях. По онова време обаче бе съществено за мен, тъй като ми се струваше, че от отхвърляне на доброто или просто като се противопоставям на християнството постепенно преминавах в свят, който е много по-реалистичен. Това бе като своеобразен мост за мен от света на фантазиите, на приказките за върколаци и други подобни в нашите собствени руски традиции. Помислих си: „Какво толкова има да му умувам, дедите ми са били езичници“. Или по-скоро моите пра-пра-пра родители….онези, живели преди хиляда години.

О.Георги: Преди четиридесет поколения.

И.Л.: Да. Идеята, че „Ние сме руснаци и трябва да си имаме руски богове“, бе много вдъхновяваща. Заинтересувах се от етнография и от историята на славяните. Да търся информация бе доста трудно, защото, когато си на 15, сериозните произведения на историците и етнографите изглеждат скучновати. Честно казано, бе ми доста трудно да разбера. Затова се насочих към по-леките книжки на нео-езически организации, които по онова време никнеха като гъби след пролетен дъжд. Започнах да чета тези „произведения“. Те споменаваха за Иля Черкасов, водещият маг, "патриархът на руската Родновера“. Той е известен в нео-езическите среди като Магус Велеслав.Той се занимава с всякакъв вид мистицизъм. Интернет е пълен със снимки с различни индуски символи на неговото чело и тризъбци. Той е последовател на тантрическите практики. По свои собствен начин той е интересна личност, философ. Той е лидерът на Общество родолюбие. Купих неговата книга, Коло Славим и постепенно бях въвлечен в света на нео-паганизма, като участвах в годишните празненства, като например пролетното и есенно равноденствие. Започнах да усещам определена поетичност в езичеството. Факт е, че паганизмът е тясно свързан с природата и е естествено хората да бъдат привлечени от него.

Отец Георги: Когато говорим с приятели за Родновери, често имаме усещането, че мнозина от тях всъщност не вярват в боговете, за които говорят, рисуват ги или ги дялкат с ей-такива крака(смее се). Същото ли бе и за вас?

И.Л. : Да. Всъщност, дори попитах Иля Черкасов, самият Магус Велеслав. Казах му: „Чета блога ви в интернет и на него има съвсем малко за езичеството.“ Много езичници напускат Велеслав, защото той залитна по тантризма, а това няма нищо общо със славянското езичество. Рекох му: „Пишете, че боговете са елементи на съзнанието…. Вие всъщност не вярвате в духове и богове, които наистина присъстват тук и сега, които представляват природни сили и т.н. Вие не вярвате в онова, в което са вярвали нашите предци.“ Той ми отговори: „Не знам в какво точно вярвам. Имам предвид това, че кои са тези богове не е важно. Важното е как се отнасяме с тях и това, което мислим за тях. Дали наистина съществуват не е съществено.“ И така нео-езичникът може да мисли, че всичко е божествено, включително природните сили и техните собствени психически сили. Най-общо казано, нео-езическото разбиране за света е толкова разпръснато, че по-късно, когато бях към края на увлечението си по тях, разбрах, че всеки езичник има своя собствена версия за паганизма.

Отец Георги: Това може да се приложи към въпросите, които се смятат от най-голяма важност за която и да е реално религия. Като например: „В какво или в кого вярваме?“, „С кого въобще искаме да установим общение?“ Чух, че някои Родноверци се оплакват, че няма общо становище в това отношение. Някои вярват, че Бог е един и всички славянски богове са негови проявления, а други смятат, че има отделно съществуващи божества. Някои ги смятат за проявления на съзнанието или просто персонификации на елементите. Те наистина първо трябва помежду себе си да постигнат съгласие, преди да поведат хората нанякъде! И така, става следното: на даден човек се казва „да почита природните божества“. А той пита: „Ама кои са те?“ А отговорът е: „Няма значение, да потанцуваме около огъня!“

И.Л. : Най-интересното е, че много езичници смятат това за нормално. Те казват, че са свободни хора и могат да си вярват в каквото поискат. Боговете не ги принуждават да правят каквото и да е, и че липсата на догматична теология е по принцип добро нещо. Това е интересна ситуация, тъй като нео-езичниците винаги упрекват християните, че имат множество изповедания (Протестантство, Католицизъм и Православие), а има стотици, дори хиляди езически вярвания. Дори в дадена общност може да има напълно противоположни мнения по някои въпроси. Даже няма да споменавам факта, че езичеството като цяло няма собствена теогония или космология. Всеки си измисля по нещо. Така че от всички хора най-малко те трябва да критикуват християните за различията. Ако попитате езичниците кой е Перун, ще получите няколко отговора, дори ако имате предвид научните версии. Някои ще кажат, че е закрилник на военните, други го наричат бог на светкавиците и т.н. 85-90 процента от нео-езичниците са млади хора между 18 и 25 години, които са прочели няколко научни книги. Те мислят чрез лозунги и биха повярвали във всичко… Например, има един нео-езически идеолог, Азар Ворон, (Лев Рудолфович Прозоров), който пише в своята книга, че по време на Покръстването на Русия кръвожадни християни са избили две-трети от населението.

О. Георги: Обикновено казват три-четвърти, намеквайки че 9 от 12 милиона са избити.

И.Л. : Да. Лабилни млади хора не търсят каквото и да е доказателство на този слоган. Ако чуят, че „Почти всички са избити“, те го вярват. Те няма да се запитат дали това наистина се е случило. Няма да се опитат да изучат въпроса. Те просто ще го повярват. И това е само един от митовете на неоезичеството, който им се дава.

Отец Георги: Искам да споделя какво ме озадачи, когато за пръв път се натъкнах на неоезичеството. Тъй като образованието ми е в областта на религията и теологията, изучавах различни религии, така че не се озадачавам лесно. Ала бях изумен колко лесно нео-езичниците вярват на нещата, които им се казват. Навярно те са най-доверчивите хора на земята. Техните водачи им дават неправдоподобни, изфабрикувани факти, които са изсмукани от пръстите и те незабавно ги възприемат и започват да ги разпространяват… Например, абсурдното твърдение, че думата Православие идва от фразата „Прав славит“(да величаем Прав, което нео-езичниците смятат за един от трите компонента на вселената) и християните в Русия са го заели едва в ХVІ в. от езичниците, и използвали тази дума да опишат своята вяра. Всъщност дори не трябва да отидете до библиотеката – просто използвайте Гугъл преводача, за да видите значението на думата ορθοδοξία. Проверете имената на сръбската и българската църкви, защо ще се наричат Православни, ако, както се твърди, патриарх Никон тук в Русия, е заел наименованието от езичниците? Сякаш хората не си задават тези въпроси.

И. Л. : Ако посетите техни сайтове, цялото им съдържание се състои почти само от постери, снимки, пейзажи и др. подобни. Едва ли ще намерите някакви сериозни научни статии там. Не казвам, че всички нео-езичници са такива, ала малцина от тях наистина изучават и познават за какво става въпрос. Преобладаващото мнозинство се задоволява с тези картинки относно езичеството, малко митология, разказчета и т.н. Всяка идеология, която ласкае тяхната гордост и отхвърля християнството бива приемана от тях. Те вярват, че християнството е лошо. А щом го няма християнството, какво следва? Кое би погъделичкало тяхната гордост? Теорията започва, че русите си имат своя собствена арийска религия и т.н… Всичко друго изисква поне малко умствени усилия. Например, да разбереш будизма или която и да е религия с развита теологична основа не е толкова лесно.

Отец Георги: Мисля, че има и друг аспект: ако се присъединиш към истинска, утвърдена религия, която има собствени традиции, ще бъдеш начинаещ. Ще трябва да се смириш и да приемеш ученията и практиките на тази религия. Нео-паганизмът е привлекателен за хората, тъй като няма жива традиция, която да води началото си от древността до наши дни – подобно на, да речем, традициите на местните племена в Африка и Австралия. Тук това липсва. Никой не знае в какво са вярвали нашите славянски предци, така че можеш да си измислиш собствена религия и да бъдеш наставник вместо начинаещ, макар и да си учител единствено на себе си.

И.Л. : Също така, тъй като сме имали само устно предавани традиции, днес всеки може да си измисли собствени „свещени текстове“. И мнозина нео-езичници го правят. Повечето от десетте години, които прекарах с нео-езичници, бях в една организация наречена Инглизъм, те си имат свещени текстове, които датират в древността до…Славянските Арийски Веди.

Отец Георги: Славянски Арийски Веди?

И.Л. Да. Това е общото име. Има златни плочици, както и Ведите на Перун, Книгата на Светлината (Свитъците на Светлината). И така Инглизите твърдят, че имат свещени текстове. Или по-скоро техният превод на съвременен руски. Възниква въпроса: „Къде можем да видим оригиналните текстове?“ Хиневич, основателят на Инглизмът, твърди, че оригиналите, написани на златни плочици, са скрити някъде в Сибир. Ако поискаш да ги видиш, той казва: „Никога няма да ги покажа, иначе ще ги откраднат.“ Той дори се бои да покаже тяхна снимка, казвайки, че има учени, които могат да определят местоположението на златните плочици, като използват снимката. И така нататък.
image
 

Отец Георги: Това е жив пример доколко може да се вярва на неоезичниците. Ако някой ви каже: „Ще ви разкажа всичко за дядо ви. Хората са ви лъгали за него. Сега ще разберете истината. Имам неговия дневник и знам всичко за него. Дневникът описва начина, по който трябва да живееш.“ Всеки би отвърнал: „Може ли да видя дневника?“ Ала единственият отговор, който получавате, е: „Не, не може. Просто слушай какво ти разправям и си купи тези и тези неща от мен, те са точно като онези, които дядо ти е имал. А също така, купи си и книгата, която написах за дядо ти. И най-важното, слушай какво ти говоря“. Никой не би повярвал на това. Обаче, щом някой каже тези неща за нашите предци, живели преди 40 поколения, неоезичниците го приемат веднага и по детински им се доверяват.

И.Л.: Да. Прав сте, като отбелязахте, че макар и да го отричат, неоезичниците имат много развита идея за водачество, за гуруизъм. Те се отнасят към своите гурута с голяма почит. Разбира се, наричат ги с разни имена. Макар да казват, че „нямаме лични авторитети, всеки изразява чувствата си и усеща зова на кръвната линия по свой си начин“, и така до безкрай.

Отец Георги: Неоезичниците се аргументират със следното, което смятат за много важно: „Ние ви учим на нещо, в което нашите предци отпреди хиляди години са вярвали.“ Това означава, че четиридесет поколения от християни са били глупаци, избрали погрешния път, че всички те са били предатели и са сбъркали… Четиридесет поколения, включително нашите най-близки роднини. И ни се казва, че неоезичниците ни учат на вярата на хората отпреди хилядолетия. Това е най-голямата им лъжа. Всъщност, няма точна информация за вярванията на древните славяни, с изключение на някои непълни фрагменти. Поради това всички неоезически групи и техните вярвания са модерни измислици. Всичко това е съчинено от наши съвременници.

И.Л.: Разбира се. Поради това, когато казвам „магове“ или „езичество“, нямам предвид това в буквалния смисъл. Не всички са запознати с термина неоезичество, но той е много точен, защото ясно показва, че това което хората наричат Родновери или паганизъм няма нищо общо с историческото славянско езичество. Това е модерна религиозна измислица. Всеки маг си има свое учение и версия на неоезичеството. Така че е напълно погрешно да вярваме, че съвременният неопаганизъм е същият като този на историческото славянско езичество. Всеки учен ясно би разбрал, че неопаганизмът въобще не е езически.

Отец Георги: Не е тайна, че неоезичниците имат, меко казано, силно предубеждение спрямо християнството. Ще си позволя да предположа, че през годините, прекарани в тяхното движение, вие също сте развили подобни предубеждения. И така, как преминахте от тези ваши разочарования в неоезичеството и станахте християнин?

И.Л.: Ще ви разкажа за първото и най-живо религиозно преживяване в живота си… Бях на пет години, стоях в църквата по време на служба. Миришеше на восък, свещите горяха…. Не разбирах нищо, не знаех никаква теология. Просто се чувствах приятно и на топло. Чувствах се вкъщи. Именно това усещане, че съм обичан и у дома, ми помогна да се върна в Православието. Различните религиозни учения, които опитах, предлагат разнообразие от различни преживявания, включително и позитивни. Но това са студени позитивни усещания, подобно на огън, от който лъха студенина. Това бе екзалтация, някакъв вид екстаз, но в него липсваше топлина и вътрешна естественост. Това е нещо подобно на разликата между майка и мащеха. Мащехата също може да е грижлива, ала няма да почувствате майчинската любов. Тук бях в подобна ситуация. Не толкова аргументите на разума, а това лично усещане ми помогна. Като говоря за разумен подход, в неоезичеството има повече митологеми относно християнството от където и да е другаде. Това включва пропитото с кръв Покръстване на Русия и още много митове. Както каза един теолог, можете за премахване тези митове един по един, също както премествате клоните от пътя, за да го разчистите към църквата. Ако тези митове са истина, не би имало толкова много православни хора. Те са измислица и неоезичниците умишлено ги разпространяват като част от тяхната пропаганда. И младите, неопитни юноши, които са основната цел на неоезическата пропаганда, приемат тези клишета и митове, без въобще да ги разбират.

Отец Георги: Какво ви накара да помислите отново за християнство?

И.Л.: По начало, неоезичникът и за миг не забравя за християнството. Омразата към християнството е същината на неоезичеството, така че те винаги го помнят. Поради това те търсят факти и четат книги в опит да намерят нещо, в което да обвинят християнството, да намерят някакви несъответствия или непоследователност.

Така че, когато започнах да се отдалечавам от неоезичеството, започнах да търся нещо, с което да го заменя. Понятия като „предци“, „традиция“, „национална култура“ са важни за неоезичниците, така че възникна въпроса: Коя религия, освен езичеството, може да ме свърже с тях? Има само една подобна религия и това е Православното Християнство. Много поколения наши предци са умирали с името на Христа на уста под знамето с лика на Спасителя, който е неръкотворен. След като разбрах това, насочих търсенията си в специфична посока. Лекциите по християнска апологетика, които чух, ми помогнаха да разруша много митове относно християнството. След това започнах да изучавам православна теология и историята на православието самостоятелно. Така достигнах до християнството, след като проумях, че всичко, което неоезичниците бяха казали, е лъжа. Много от лъжите за него бяха също така пуснати през 70-те години от правителствената анти-християнска пропаганда. Но ако махнете лъжите и митовете относно Православието, разбирате, че съвременните руснаци, също както и много поколения от нашите славни и героични предци, нямат нужда от друга вяра, традиция или култура.

Отец Георги: Чувствате ли нещо специално, когато посещавате Православна църква?

И.Л. : Продължавах да ходя на църква дори когато бях езичник. Това бе много интересно и привлекателно за мен. Честно казано, основно ходех там, за да открия причини да критикувам „всички тези християни“. Обаче, както споменах по-рано, първите ми спомени от посещението на църква бяха много топли и безметежни. През многото ми години на езичество споменът за това не избледня; спомням си колко уютно, спокойно и топло бе в църквата. И всеки път, щом отида на църква, макар че мислите ми бяха изпълнени с омраза, все пак усещах, че има НЕЩО в църквата. Това НЕЩО не бе враждебно или зло, а дори напротив. Разбира се, никой езичник не би признал това, тъй като те винаги търсят повод да се усъмнят, а Бог никога не насилва човек да Го приеме. Ако не желаете да видите Бог в църквата, Бог няма да ви накара да видите. Бог не се натрапва на никого. Ето един интересен факт: дори най-отдадените езичници никога не чувстват празнота в Православна църква. Вероятно усещат нещо непознато за тях или нещо, което не отговаря на техните очаквания. Ала моите приятели неоезичници по онова време ми споделяха, че наистина има НЕЩО там. Сега разбирам, че това е било Божието присъствие в църквата.

Отец Георги: Вероятно някои светски хора биха запитали: „Защо трябваше да смените една религия с друга? Не е нужно да вярвате в каквото и да е.“ Бихте ли ни казали какво почувствахте, когато станахте православен и какво бе това, което липсваше в езичеството и което атеизмът и агностицизмът не могат да предложат.

И.Л.: Всички неоезичници вкарват някои православни елементи в неопаганизма, макар понякога и подсъзнателно. Усещането, се си свързан с дедите, любовта към природата и съзнанието, че някои неща са ни дълбоко присъщи, са главните аспекти, които правят езичеството привлекателно за хората. Чувството, че си близо до своята родина и т.н. Мнозина смятат, че това липсва в християнството. Когато се завърнах съм Православието, имах усещането, че всички парченца си идват на мястото. Едва след като се върнах към Православието, много неща ми се изясниха. Разбрах, че предците ни не умират наистина и че не се прощаваме с тях завинаги. Това е така, защото нашето общение продължава чрез молитвите и при посещенията ни в църква. Стана ми ясно как можеш да обосновеш своята любов към природата и родината, като знаеш, че историята и животът се основават върху Православието. Най-важното усещане е това за Благодат, което чувствам в църквата по време на литургия и когато посещавам свети места. Не само в езичеството има отношение на възхита към природата, а може да го правите и в християнството. И това е в много по-голяма степен, чувството за мир и спокойствие в душата, чувството на Божията благодат и любов. Не можете да получите това в езичеството, тъй като те имат напълно различен начин на мислене – те не могат да стигнат по-далеч от това да се насладят на природата и да почувстват близост с божествата и дедите. В християнството усещанията са по-дълбоки, по-ясни и величествени. Най-важното нещо е: „Бог е Любов“. Езичеството няма подобно схващане, а именно това чувствате в християнството. Чувствате Любовта. Чувствате, че сте обичан и че естествената ви нужда от любов е насърчена.

Обратно на измислените езически божества, които може да са всякакви, но от които всъщност нямате нужда, във вашето взаимоотношение с истинския Бог вие чувствате Неговия отговор, Той ви помага. Чувствате Божия Промисъл. Съвсем наскоро, аз и моето семейство преживяхме нещо и това извън всякакво съмнение бе чудо. Няма да спомена подробности, тъй като е много лично. Но винаги е имало чудеса и ще ги има и занапред, по Божията воля.

Отец Георги: Как се почувствахте на първата си изповед след три години сатанизъм и десет години езичество. Беше ли ви трудно?

И.Л.: Първата ми изповед след като се върнах в Православието бе много трудна. Беше истински шок. Буквалният превод на думата „изповед“ от гръцки е „промяна на мисленето“. Това промени много живота ми и аз преосмислих доста неща. Благодарен съм на отец Йосиф, свещеникът, който прие моята първа изповед. Той ме прие с топлота и любов и се отнесе към мен бащински, с разбиране. Той нямаше по-големи изисквания към мен от необходимото и не беше ненужно строг. Той ме прие като истински свещеник, както баща приема своя блуден син. С любов.

Изповедта е много труден процес, който докосва най-съкровените пластове на душата. Първата изповед е монументално събитие, което си струва да се изживее. Това е първата крачка от един дълъг път. Без нея не можеш да се помириш с Бог. Независимо какво смятат неоезичниците и останалите отклонения от Истината, без изповед всеки човек постепенно се изгубва. И така аз преживях това важно събитие – моето завръщане в Православието, моята първа изповед – сякаш се връщах обратно в семейството си. Това ме накара да се почувствам у дома. И този спомен ми е много скъп.

Отец Георги: Каква бе реакцията на вашите приятели езичници, като разбраха, че сте станал християнин?

И.Л.: Имаше какви ли не реакции. Повечето от предишните ми приятели ме сметнаха за предател. Някои решиха, че съм нает от тайните служби, за да разруша неоезическото движение. Някои повярваха, че чувствата ми са искрени и се отнесоха с разбиране. Малка групичка, най-близките ми приятели, няколко години по-късно също се завърнаха към Православието. Доста говорихме и имахме горещи спорове. Не знам дали бе от моя пример или от нещо друго, но хората, които ми бяха най-близки, също се обърнаха от езичеството към християнството.

Всеки си има собствен път и всеки прави своите избори. Ще ми се моите приятели, които останаха езичници, просто да проучат нещата малко по-дълбоко и без предубеждения. Това би било напълно достатъчно да разберат неадекватността на езичеството и вероятно да ги върне в Православието. Само изкривените представи за християнството държат хората в езичеството. А и гордостта: след като са прекарали много години, като са вярвали на това, не могат да го обявят просто ей-така, тъй като са набрали голяма инерция. Но има Бог и Той наистина е Любов. Иска ми се всички неоезичници да почувстват подобна Любов.

 

Източник: pravoslavie.ru




Гласувай:
1



1. django - "Разбрах, че предците ни не ...
09.02.2016 16:21
"Разбрах, че предците ни не умират наистина и че не се прощаваме с тях завинаги. Това е така, защото нашето общение продължава чрез молитвите и при посещенията ни в църква."

Ако наистина това с епроповядва в православните храмове , то православието силно се е отдалечило от библейската истина.

Бихте ли посочили къде в Библията пише че живите могат да общуват с мъртвите?

И какви са тези изповеди? За какво и на кого?
Това повече ми звучи като римокатолически езически традии отколкот като православни християнство .

Човек може да общува дирекно с Бога по всяко време, когато има желание или нужда от това.
цитирай
2. predanie - Здравейте
10.02.2016 13:58
напротив, благодарение на Православието се е запазила и Истината, и Св. Библия, която днес, слава Богу, четем. Нещата са изискват малко по-дълбок анализ, затова ще си позволя да приложа тук ето този линк, надявам се да ви даде изчерпателен отговор относно Православната вяра.
http://pravoslavieto/calendar/zadushnica/index.htm
http://www.pravoslavieto/docs/Tainstva/izpoved/index.htm
Поздрави и Бог да е с вас
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: predanie
Категория: Други
Прочетен: 412848
Постинги: 325
Коментари: 145
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031