Напротив, удивлявай се на това дълготърпение поради вечната благост на Призо­ваващия всички към покаяние и се моли те да се осъзнаят и из­бавят от наказанието, ти - от съблазънта, а вярата - от осмиване­то. Ако обаче те до края бъдат упоени от порока, яростно безумствайки и беснеейки (това да не бъде!), то от онова, което ще претърпят отвъд, ще разберат, че би било по-добре да бяха постъпвали целомъдрено.

Най-несъобразно е да злоупотребяваме с Божието дълго­търпение, призоваващо всички към покаяние, като го използва­ме за извършване на още по-големи грехове. Ако все още не сте понесли наказание и се надявате, че няма и да понесете, то знай­те, че Бог е както човеколюбив, така е и справедлив, и всемо­гъщ. Той проявява човеколюбие и затова първите грехопадения оставя ненаказани, като ни дава време за изправление. Но ако прегрешенията все повече се засилват, Той наказва за тях и ни подлага най-накрая на наказание за всичките в съвкупност.