„По време на разходка по хълмистия бряг на р. Йордан той срещнал лъв. Лъвът издавал страшен рев от болка в крака. Там се било заболо острие от тръстика, от което кракът отекъл и започнал да бере. Лъвът, като видял стареца, дошъл при него и му показал наранения си крак и, като че ли плачейки, го молил за помощ. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, хванал го за крака, разтворил раната, извадил острието, изстискал гнойта, промил раната и я превързал с платно. Лъвът получил облекчение и вече не напущал стареца. Като признателен ученик го следвал навсякъде, а старецът се чудел много на тази признателност. Оттогава старецът започнал да храни лъва с хляб и пресен боб.

При лаврата имало осел, който пренасял вода за старците, която черпели от р. Йордан. А лаврата била на миля от св. река. Старците поръчвали на лъва да пази осела по брега на р. Йордан. Веднъж оселът се отдалечил докато пасял, а в това време минавали камилари от Арабия. Те подбрали осела и заминали. Лъвът, като загубил осела, се върнал при авва Герасим натъжен и като че ли посрамен. Аввата предположил, че той е разкъсал осела. „Къде е оселът?“, запитал той лъва. Подобно на човек, той стоял мълчаливо, свел очи. „Ти си изял осела. Благословен Господ! Отсега ти си длъжен да изпълняваш неговата работа!“ Така оттогава по заповед на стареца лъвът носел съда, вместващ четири ведра, и пренасял вода.

Веднъж при стареца дошъл за молитва един войник. Като видял, че мъкне вода и като узнал причината, той съжалил лъва. Извадил три номизми и ги дал на стареца, за да купят осел за носене на вода, а да освободят лъва от това задължение. Минало известно време след освобождаване на лъва от тази работа. Камиларят, който отвлякъл осела, се върнал с него да продава хляб в св. град. Като преминавали покрай р. Йордан, случайно срещнал лъва. Оселът видял лъва, оставил камилите и избягал. А лъвът, като познал осела, пресрещнал го и, като го хванал както по-рано за юздата, отвел го заедно с три камили. Ревейки от радост, че намерил изгубения осел, той се върнал при стареца. А старецът дотогава мислел, че лъвът е разкъсал ослето. Едва сега разбрал, че напразно обвинявал лъва. Старецът нарекъл лъва Йордан. След това лъвът прекарал в лаврата пет години, като никога не се отделял от стареца.

Авва Герасим отишъл при Господа и го погребали. По Божи промисъл лъвът тогава не бил в лаврата. Скоро се върнал и започнал да търси стареца. Един ученик на стареца и авва Саватий, като го видели, му казали: „Йордане, нашият старец ни остави сираци и отиде при Господа, но ела и хапни!“ лъвът не искал да яде, но търсел стареца, озъртайки са насам-натам. Авва Саватий и останалите отци го гладели по гърба и му говорели: „Отиде старецът при Господа, напусна ни!“ но техните думи не могли да прекъснат стоновете и рева на лъва, а напротив, колкото повече те се грижели за него и се стараели да го утешават с думи, толкова повече се усилвал ревът, увеличавала се скръбта му. И гласът му , и устата му, и очите му ясно изразявали мъката му за стареца. Тогава авва Саватий му казал: „Ела с мен, ще отидем заедно! Ако не ми вярваш, ще ти покажа къде лежи нашият старец.“ И като повел лъва, отишъл с него на гроба на авва Герасим. Той се намирал на половин миля от храма. Застанал над гроба на авва Герасим, авва Саватий казал на лъва: „Ето къде е нашият старец!“, като при това коленичил. Лъвът го видял прострян на земята и с необикновена сила ударил главата си в пръстта, изревал и издъхнал на гроба на стареца.

Ето какво се случило – не защото лъвът имал разум, но по волята на Бога, Който прославя прославящите Го, не само през живота, но и след смъртта им, и Който ни е показал в какво послушание се намирали животните при Адама, преди да престъпи заповедта Божия и да бъде изгонен от рая.

Бележки. Преп. Герасим, „велика слава на постниците“, бил родом от Малоазийската провинция Ликия. На бреговете на р. Йордан той основал своя лавра. Суровостта на пустинния живот, необикновеното въздържание и постничеството – ето неговите отличителни качества. Починал в 475 г. Паметта му се празнува на 4 март. Кирил Скитополски в житието на преп. Евтимий казва за преп. Герасим: "Великият Герасим, жител и покровител на Йорданската пустиня, построил там велика лавра за не по-малко от 70 отшелници, устроил посред нея манастир и установил: встъпилите в монашество да живеят в манастира, а достигналите степени на съвършенството помествал в килии с такова правило: пет дни от седмицата всеки да пребивава в килията, като не яде нищо, освен хляб, вода и фурми. В събота и неделя установил да се събират всички в църква и, след причастяването със св. Тайни, да ядат варена храна и да пият по малко вино. Те тъй малко се грижели за светски неща, че нямали нищо, освен облекло, нямали дори и друга дреха. Излизайки, не затваряли килията, та да може, ако някой пожелае, без препяствие да влезе и да вземе, каквото му е угодно. Преп. Герасим толкова бил въздържан, че целият Велик пост прекарвал без храна, задоволявайки се само с причастяването със св. Тайни.“

На преп. Коприй, подвижник в манастира на св. Теодосий, служела мечка и също като лъва изпълнявала длъжността на осел.

(из „Духовни полета“ от блажени Йоан Мосх)