Искате ли ясно да чуете кой е този овен, украсен с такава доброцветност? Това е мъдрият и верен Василий, който беше епископ в Кападокийска област, в град Кесария, и който провъзгласи спасителните догмати пред цялата вселена. Наистина Василий е основа на добродетелите, книга за похвали, живот от чудеса, ходещ в плът и шестващ духом, съжител на земните, гледащ към небето, драгоценен лък на духовна гусла, услаждащ областта на светите ангели, верен агнец на майчиния си живот, озарил пасбището на Светия Дух, който поради силна любов скочи и грабна цветето в подножието на честния кръст; ясли на догматите, словесен език, цена на правилни и полезни мисли; потопил се в дълбината на Писанието и подражавал на светлия бисер; преукрасен грозд от Божествената лоза; небесно изричащ Божия сладост; прекрасен лист на свещена мъдрост, изписан свише с божествени букви; най-превъзходна нива на горното царство, родила на Бога плодове на правдата; хълм, процъфтял с тайнствени рози, чисто благоухание възлиза до самото небе; възгласил за Господа благоугодни песнопения и приел на небесата светли венци; проумял благодатта и като Иов възгласил изповядването на Спасителя на всички: Духът на Господ Бог ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот (Иов. 33:4); утвърждаващ, че чрез Светия Дух е проповядвал на всички Господа Иисуса Христа. Желая още в похвала на Василий да продължа словесната тъкан, та в празника и паметта на Праведника, по молитвите му да намерим знание и умиление. Затова отново трябва да се заловим за совалката на Духа и да приготвим мислената нишка. Защото, ако някой трезвено изпреде тази прежда, то ще бъде, за да изтъкат желаещите от нея риза на безсмъртието.
Такива са наченките на тайнствения питомец; такива са придобивките от светия имот! Така духоносният овен на Христовото стадо беше непрестанно украсен с учение като с вълна, доставяйки дрехи на идващите при него, украсявайки с милосърдие светлата Църква, съгрявайки с вълната си бедните и бодейки с рогата си богатите. Пребивавайки неотклонно ден и нощ в самото светилище, той прие благодат свише. Затова ежедневно обновяваше с цветоносното си слово неизменното украшение на душите; но приспособявайки се към всеки, не обедняваше в разнообразието. И понеже беше израснал сред безсмъртни цветя, понеже се хранеше със свети треви; понеже винаги лежеше върху Писанията, отдъхваше на апостолските пасища и се веселеше в свещените дворове, то словото му течеше като река, и правдата му - като морски вълни.
Там попиваше божествени мисли, тук вкусваше безсмъртни слова. Там вкусваше отбрани ястия и тук произнасяше достъпни речи. Защото ястието му не беше сурово, това бяха не тръни, а роза и лилия, шафран и канела. Подлагаше на изпитване злакове, подобни на тези, извличайки от тайнствените растения благоухаещи ястия. И затова чистата му вълна беше прекрасна и се употребяваше за тъкане на божествени наставления.
И нужно ли е да се говори много за него? Словото му беше приготвен съд, и съд не прост, а подобен на този, който видял Петър, привързан за четирите краища и спускан от небето (Деян. 10:11). Но този слизал към земята и съдържал в себе си птици и четириноги; а Василий, като намери възходящ достъп до небето, ни изрече прословути и необичайни словеса. Онзи съд се явил за кратко време и образът му, след като се открил само на Петър, се дигнал към небето, а Василий, издигайки се много години във висините, подаваше на мнозина благодатта на Духа; за онзи съд Петър чул от небето: “Което Аз съм очистил, приеми го и ти”.
И за този е било казано на всички: “Аз съм го осветил, почетете го и вие”. Затова кой не ще възхвали този, когото е прославил Отец? Кой не ще почете този, когото е осветил Синът? Кой не ще облажи този, когото е облажил премъдрият, разумен и достоен за почит Дух? О, с какво благоволение е определено в съвета на Всесъвършения да се всели и да ходи в него! Защото Бог е казал: “Ще почивам на кроткия и мълчаливия и на треперещия пред Моето слово” (Ис. 66:2). Благодатта така напояваше ума му с онези достойни за почит вечни потоци, че правеше и пребиваващите в сквернотата на грехопаденията си също тъй благообразни, както и умитите.
А когато Господ се умилостиви и над мен, проявявайки милостта Си при един случай в един град, чух там глас, който ми каза:
- Стани, Ефреме, и яж духовни ястия!
- Откъде да ги взема. Господи, та да ям?
И ми каза:
- Ето в Моя дом Царският Съсъд ще ти даде ястия.
Като се почудих много на казаното, аз станах и тръгнах към храма на Всевишния. Като влязох тихо в църковния двор и като устремих със силно желание взор през отвореното преддверие, видях в Светая Светих избрания Съсъд, светло изправен пред паството, украсен с боголепни словеса; и очите на всички бяха обърнати към него. Сам видях, че храмът беше хранен от него с Дух, че една вдовица и едно сираче бяха особено милвани от него. Там видях леещите се като река към него сълзи и златозарно сияещото за всички руно на живота, и самия пастир на крилете на Духа да възнася за нас моления и да поучава със слово.
Видях разхубавилата се чрез него Църква, видях възлюбената от него преукрасена. Видях как той преподава Павлови уроци, евангелския закон и внушава страх към тайнствата. Видях там полезно и спасително слово, което несъмнено се издигаше до самото небе. С една дума, видях, че цялото това събрание беше озарено от лъчите на благодатта. И понеже всичко това така благочестно получаваше силата си от избрания Съсъд на царството, аз възпях премъдрия и благ Господ, Който така прославя тези, които Го прославят.
И след излизането от това училище той беше известен за мен от Светия Дух, и като повика при себе си мое смирение, ме попита чрез преводача:
- Ти ли си, Ефрем, прекрасно преклонил шия и взел върху си игото на спасителното слово?
И в отговор аз казах:
- Аз съм Ефрем, който сам си преча да вървя по небесната пътека.
Тогава, като ме прегърна, този дивен мъж отпечата върху мен своята свята целувка. Предложи ми и трапеза от това, с което се храни неговата мъдра, свята и вярна душа, приготвена не от тленни ястия, но напълнена с нетленни мисли. Защото той разсъждаваше за това: с какви добри дела можем ние да умилостивим към себе си Господа, как да отразяваме нападенията на греховете, как да преграждаме входовете на страстите, как да придобием апостолска добродетел, как да умоляваме неподкупния Съдия. И аз, като заплаках, извиках и казах:
- Ти, отче, бъди пазител за мен, разслабения и ленивия! Настави ме на правата пътека, доведи до съкрушение окаменялото ми сърце. Пред теб ме хвърли Бог на духовете, за да излекуваш душата ми. Ти спри ладията на душата ми в спокойни води.
И забележи загрижеността на добрия учител - как овладя той моите сили: стана за мене същото, за което служи тояжката за тялото, и като изкорени навика на неразумните страсти, сне от мене люспата, тази повреда на очите, и като освободи словото ми от това, което беше зелено и незряло в него, ме прегърна с ревност и ме потопи в дълбините на своите наставления. Тогава утробата ми зачена благоразумие, за да роди похвала за четиридесетте мъченици; защото този доблестен мъж сроди слуха и с тяхното търпение от всякакъв вид; разказа ми как те пред всичко друго са предпочели да умрат за Христа, колко опасности са презрели, за да Го придобият, а също какъв е бил броят на светиите, и ми разказа всичко останало за благочестието им.
И понеже верният архиерей ме удостои с такъв славен труд, то, като оставим похвалите за тези победоносни, препрославени мъже за друг разказ, да облажим този преподобен Христов мъж, ревнител за мъчениците и равночестен на тях. Защото, както тези светии мъжествено са противостоели срещу мъчителя Ликиний и военачалника Дук, така и този преподобен се препираше с Валент, Арий и с надменния управител на областта. Те изтръгвали тръните на заблудата; и той изтръгваше плевелите на еретическото беснуване.
Те разорили Ликиниевите окопи; и той приведе в бездействие Валентовите укази. Те нарушили Дуковите заповеди; и той посрами Ариевите възражения. Те смирили надменността на военачалника; и той сломи Модестовата ярост: защото, поощряван от подвига на тези мъченици, като финеес пробождаше езиците, незапазили вярност към Бога. Затова и желаеше със силна разпаленост да изпие чашата, бързаше чрез мъченичество да си издигне победен паметник. Заради вярата си в Христа мъчениците търпели мъжествено, носейки върху себе си всички скърби; и Василий поради упованието си на Христа, мъжествено понесе бурите на изкушенията. Те съблекли хитоните от себе си и предали членовете си на поругание; и той побърза да съблече от себе си рубището, покривало шията и тялото. Те в езерото привлекли към себе си блуждалия в нечестие и го приобщили към славата; а той, кръщавайки неверните в купела, стана за тях ходатай в небесното царство. Те, във водите, разпалвани от любов, видели над главите си светлина и венци; и той, възпламеняван от догматите на Светата Троица, прие награда за борбата си срещу замислящите зло.
Какво не изобретяваше лукавият велиар, за да отлъчи Василий от горното царство? Раздразваше царе, князе и народи - и Василий стана опора за верните; привеждаше в ярост всичките си бури и нищо ни най-малко не смути пламенния мъдрец; издигна вълни чрез служителите си, еретиците - и с това още повече пролича изкуството на кормчията; устремяваше вълни като стени срешу Църквата и не успя да потопи кораба на Василиевата вяра; водеше с него война чрез еретически брътвежи и веднага беше посрещан с богословски догмати; въоръжи срещу него Арий, като Голиат, и беше поразен с три камъка на вярата; удряше в стълба му с ветровете на зловерието, защото думите на нечестивите бяха ветрове, но не го поколебаха, защото се ограждаше с трите непреодолими стени на Пречистата Троица; пускаше в него стрелите на многобожието и те веднага биваха отразявани от Единоначалния. Настъпваха глутници лаещи псета и той им нанасяше рани с жезъла на кръста; вълците отново се обличаха в овчи кожи и той незабавно изобличаваше лицемерието им; неправдата бързаше да го смути и веднага биваше побеждавана от неговата правда. Неверните се съревноваваха един с друг да подражават на вярата и учението му и веднага биваха изкарвани на показ зловерието и нечестивият им начин на мислене; стараеха се да внушат, че имат неговото дръзновение и веднага си проличаваше неразумието им.
И понеже и противниците умееха да уважават и да почитат добродетелта и мъжеството, когато синът на мъчителя се беше разболял жестоко, умоляваха Василий да се помоли за него. А когато Василий предложи условието: “Дай го на мен, за да го доведа до безукорната вяра и да го освободя от всяко злочестие на Ариевите учения”, и царят се съгласи с това, тогава той веднага стана ходатай за земния цар пред небесния, възнесе към Него обещанието на мъжа и прие здравето на юношата. Но змиите, щом го видяха спасен, отново разтлeха волята на лекомисления цар, и като взеха сина му, го кръстиха с вода, но не и с Дух, учеха го да отхвърля Сина Божий, овладявайки го вътрешно и обличайки го външно; и външно той се облича в Христа, а вътрешно го разсича. Затова в непродължително време Той отне духа на нещастника, прогласявайки неблагодарността на сърцата им.
Това не е по-ниско от Илиевите чудеса, не е по-малко от Елисеевите знамения. Както Илия и Елисей възвърнали умрели към живот, така и верният Василий с молитва грабна от смъртта човек, който беше близо до нея. И пак, както Петър умъртвил Анания и Сапфира, които скрили среброто, така и Василий, заемайки Петровото място, а заедно с това, участвайки в Петровото дръзновение, изобличи Валент, който потули своето обещание, а сина му предаде на смърт. От това време тези нещастници и самият неверен цар паднаха духом и бяха в голям смут.
И кой ще опише както трябва тези дъждове от чудеса, които блаженият и верен Василий наистина показа?
И понеже нямаме възможност да преразкажем това множество на Василиевите заслуги, без да говорим за всичко, ще покажем как и неодушевените предмети са воювали за този мъж.
И тъй като рожбите ехиднини, непрестанно поразявани от словата и от чудесата му като от стрели, употребяваха всички начини, за да унищожат праведника, те пристъпиха с молба да бъде изпратен на заточение.
- Тежко ни е и да го гледаме (Прем. 2:15) - казаха те, - защото силно ни противостои със словото си. Затова, царю, докато той е тук, невъзможно е вярата ни да има успех.
И царят, увлечен от думите им, реши да го изпрати на заточение. Но перото, не търпейки да служи на беззаконното намерение, веднага се счупи, вразумявайки безумеца, че възнамерява да извърши голяма дързост спрямо Христовия раб, който проповядва единното Божество на Отца и Сина, и Светия Дух, и който премъдро изобличи като бесни псета тези, които не разсъждават така и не утвърждават това. А когато синът на заблуждението, по-безчувствен и от най-неодушевеното перо, не разбра това и взе друго, за да подпише и да довърши лукавото си намерение, тогава видя, че и то не желае да участва в злото дело, което бързаше да извърши. Защо бързаш, царю, да изпратиш в чужда страна този, в когото обитава Изпълващият всичко?
Защо предприемаш да унищожиш с нищо непреодолимия? Защо изгонваш от града небесния гражданин?
Ако вземеш и трето перо, ще видиш, че и то ще се счупи, не ще изтърпи, няма да ти съдейства. Така и стана.
Тогава победата беше явно провъзгласена пред всички и за победен паметник на непобедимия послужиха трите пера, станали защитници на проповядващия Единосъщната Троица. Ръката бързаше да произнесе присъда, а перата се отказаха от тази несправедливост. Ръката бързаше да подаде лукаво мнение, а те я удържаха от суетното усърдие. И както Моисеевият жезъл посрамил всички заклинатели и другите египетски магьосници, така и тръстиковите пера веднага превърнаха в нищо замисъла на тези нечестивци и синове на тъмнината.
Как да те облажим, отче Василие? Ти бодеш с остени и прогонваш заблудата, разумно се отправяш заедно с пчелите, прелиташ над ливадата на боговдъхновените Писания и там събираш за нас пророчески Цветове, апостолска роса, евангелски живот; ти винаги седиш в кошерите на добродетелите и ги правиш за нас божествена ограда; ти премъдро в Светия Дух изработваш меда на божествената и безукорна вяра; научаваш ни да пренебрегваме лукавите оси и въздигаш вярата до самото небе; ти си извикал като Давид: Колко са сладки на гърлото ми Твоите Думи! По-сладки от мед на устата ми (Пс. 118:103).
О, верни Василие, угодил като Авел, спасен като Ной, наречен Божий приятел като Авраам, принесен в жертва на Бога като Исаак, мъжествено изтърпял изкушението като Иаков, величествено прославен като Иосиф, потопил новия фараон и разсякъл морето на страстите с жезъла на кръста като Моисей, посветен за Господен архиерей като Аарон, обърнал в бягство враговете като Иисус Навин, възревнувал и сподобил се с благодат като Финеес, очистен от духовния огън като Исаия; ти съзерцаваше Седящия върху Херувимите като Иезекиил, загради устата на лъвовете като Даниил; прекрасно потъпка пламъка на противниците като тримата юноши, проповядваше като Петър, поучаваше като Павел, изповядваше пострадалия Бог като Тома, богословстваше като Матей и Марк, и Лука, и Иоан; научи беззаконните, обърна нечестивите, благоугоди на Бога като апостолите. Помоли се за мен, крайно жалкия, и ме оживи с молитвите си, отче, ти, мъжественият - мен, разслабения; ти, ревностният - мен, ленивия; ти, усърдният - мен, безгрижния; ти, мъдрият - мен, неразумния; ти, събралият си съкровище от добродетели - мен, нямащия нито една заслуга. Защото те възвеличи Отец на щедростите, облажи те Синът Божий, обнови те в светия храм Духът Светий. Нему подобава слава, владичество и великолепие през всички векове!
Тропар на светителя
По цялата земя се разнесе твоето учение, защото тя прие словото, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
