Наистина, нищо друго не може така да разстройва плановете на дявола, както смирението. Лукавият праща видения, за да възгордее, а смирението обезврежда всяко бесовско явление и му туря край. Който е достигнал смиреномъдрието, е станал неуязвим за бесовете.
На някой си монах се явил дявол, преобразен в ангел на светлината, и му казал: «Аз съм архангел Гавриил. Изпратен съм при тебе». Монахът рекъл: «Гледай да не си изпратен при някой друг, защото аз не съм достоен да виждам ангели». Дяволът, опарен от смирението на монаха, веднага изчезнал. И ония заблудени съвременни духовници, които се хвалят със своите видения, могат да се спасят от пленничеството на дявола, ако се смирят.
2) Вторият начин е посрещането на всяко видение с пълно недоверие. Един добродетелен старец живеел безмълвно в своята колибка и често бил безпокоен от бесовете. Те идвали при него наяве, но той ги посрещал с презрение. Тогава дяволът прибегнал към хитрост. Явил се на отшелника в светлина и му казал: «Аз съм Христос!» Старецът си затворил очите, проявявайки недоверие. Дяволът повторил: «Аз съм Христос. Защо си затвори очите?» А старецът отговорил: «Аз желая да виждам Христа не тука, а в бъдещия живот». Дяволът изчезнал. Старецът, благодарение на своето разсъдливо недоверие, се предпазил от лукавствата на изкусителя. Тъй могат и ония от днешните християни, които са мамени с бесовски видения, да се спасят, ако проявят недоверие към виденията си.
Но някои ще възразят: Ами ако виденията са от Бога, а ние ги отхвърляме, няма ли да оскърбим с това Светия Дух, Който ги дава? На такива ще отговорим: ако ние, тръгнали по пътя на религиозната трезвост, наистина отхвърлим истински, благодатни видения, Бог няма да ни се разсърди, понеже знае, че ние не от упорито безверие не се доверяваме на виденията си, а от благоразумна боязън да не станем жертви на бесовска измама. Ако беше грях благоразумното отхвърляне на виденията, случващи се с грешници, най-отговорни за такъв «грях» биха били светите отци на нашата Православна Църква. Защото тъкмо те, предпазвайки ни от увлечения по болнав мистицизъм, съвсем определено ни съветват: «Ако действително ти се яви дори ангел, не го приемай лековерно, но се смирявай и казвай: аз живея в грехове. Недостоен съм да виждам ангели».
Същия съвет дава и свети Григорий Синаит: «Никак не приемай, ако видиш нещо с чувствените си очи или с ума си вън или вътре в тебе, било то в образа на Христа, или на ангел, или на някой светец или ако ти се показва светлина... Бъди внимателен и бдителен! Не си позволявай да се доверяваш на такива неща, не изразявай съчувствие и съгласие, не вярвай бързо на видението, макар то да е истинско и добро! Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ... Който е видял нещо в ума си или със сетивата си, макар то да е от Бога, и е побързал да го приеме, лесно пада в измама, или поне издава своята наклонност и способност да повярва на измамата, като такъв, който приема явленията скоро и лекомислено... Бог не се прогневява на тогова, който с крайно внимание се пази, и боейки се от измама, не приема пратеното от Бога, докато не го обсъди с голямо внимание. Напротив, похвалва го за благоразумието му...»
3) Третият начин е очистването на сърцето от грехове.
Дяволът лесно може да се промъкне, без да бъде забелязан, в една душа, която е размътена от беззакония, тъй както вълкът може неусетно да се приближи до кошарата в мъглив зимен ден. Но когато душата е очистена от грехове, явяването на лукавия лесно може да се забележи.
Очистване от греховете става най-добре в тайнството покаяние и изповед, което се извършва пред духовник. На изповедта човек трябва да разтвори душата си, да извади на показ всички скрити помисли и тъмни тайни, да се яви във всичката си старателно прикривана дотогава духовна грозота, да се почувства духовно разсъблечен, за да го види духовният му отец такъв, какъвто е! Какво самоунижение е изповедта, какво самоизобличаване, но колко спасителна е тя!
Когато в искрена изповед човек е показал пред духовника си всичките мерзости на своето сърце, сам ще си отговори, достоен ли е да вижда ангели. Тогава той така ще се смири, че не ще и помисли даже със скверните си очи да вижда видения!
4) Четвърти начин е по-честото причастяване с Тялото и Кръвта Христови, по-честото пиене на светена вода и поръсване с нея, правене на кръстния знак и четене на молитвата: «Да воскреснет Бог и расточатся врази Его!» Един свети отец запитал явилите му се демони: «От какво вие най-много се плашите?» Заставени да отговорят в името Божие, те признали против волята си: «От това, което вие наричате Причастие».
Колко е силно пък кръстното знамение в борбата ни против демоните, личи от следните думи на свети Антоний Велики: «Те (бесовете) са страхливи и извънредно се боят от кръстния знак понеже Спасителят чрез кръста ги е лишил от силите им и ги е предал на позор».
