Движат се неизброимо множество звезди, планети, астероиди, метеори и комети. От движението на ветровете, от потоците вода, от триенето на спускащите се ледници, от колебанията в температурата, от прибоя на вълните се променя лицето на Земята. Чрез мощното движение на подземните вулканични сили се създават нови планински хребети и земни пропасти.

Във вихъра на многовековните движения се разрушават и отново възникват безчислени звездни светове и се извършва великият процес на еволюцията, висшето движение във Вселената. Почти със скоростта на светлината безкрайно се движат атоми и електрони, Х-лъчи, йони и всички продукти от разпадане на материята, което се осъществява непрекъснато. Чрез постоянното движение на молекулите в клетките на органите се поддържа живота на организмите. Мисълта на човека се съпровожда от молекулярното движение в нервните клетки. Няма покой и в смъртта, която не е нищо друго, освен смяна на определени мигновени състояния на равновесието, също с кратковременна продължителност.

Ако е толкова очевидно, че движението е същност и основен закон на материалната природа, то едва ли е възможно този всеобщ световен закон да не господства също така и в живота на духа.

Основният за цялата природа закон за движението премахва границата между живото и мъртвото. Движението е същност на материята. И ако е необходимо да допуснем, че в живите организми движението, което е заложено в основата на техните психически явления, се произвежда и определя от духа на живота, от енергията на духа, то и движението в неорганичната природа трябва да признаем като производно от същия дух.

Духовната енергия, произтичаща от Божия Дух, енергията на любовта движи цялата природа и всичко животвори. Тя е източник на живот и няма нищо мъртво. Движението в неорганичната природа, както и в живата, е проява на живот, макар и в минимална, слабо известна ни форма. Генетичната връзка между органичната и неорганичната природа го потвърждава. Защото от земята води начало животът на растенията, а от тях – храната – целият животински свят.

От същоте химични елементи и от същите физични закони е построена неорганичната и органичната природа. Един велик всеобщ закон на развитието управлява цялото мироздание и развитието не може да спре, не може да има рязка граница между органичната и неорганичната природа. С духовна енергия е пропита цялата неорганична природа, цялата Вселена. Но само във висшите форми на развитие (на творението) тази енергия достига значението на свободен, самосъзнателен дух.

(из книгата "Дух, душа и тяло")