Веднъж се запознах с един мъж, който беше много мил и чувствителен. Представяте ли си, той дори отказваше да нощува в манастира, защото не искаше да е в тежест на монасите. Бях домакин в скита Иверон, когато излязох на балкона за малко по обяд и видях един мъж, който лежеше на камъните отвън. Чудех се какво ли прави там. Затова слязох при него да проверя.
- Какво правиш тук, благословени човече? Защо не дойдеш в манастира, където можем да проявим гостоприемството си към теб?
- Не, не, аз тук съм си добре, не се притеснявайте - отговори той.
Настоявах да дойде, но той отказваше. Каза: - Цяла нощ отците са на служба. Изморени са, постят, на обед малко почиват и аз сега да отида да ги безпокоя? Не е правилно!
Вижте как любомъдрено разсъждаваше? Това е признак за психическо и духовно здраве, докато другите посетители идваха и очакваха да им се слугува и в себе си имаха най-вече недобри мисли - даже понякога ни нападаха с обвинения. Най-после го убедих и го заведох в манастира, където се опознахме по-добре и дори накрая станахме приятели.
Сега слушайте какво беше сторил този мъж. Останал без родители съвсем рано. Израснал в сиропиталище. Когато пораснал, започнал да работи като хамалин на пристанището в Солун.
Той се оженил и това му носело много щастие, тъй като намерил семейството, за което дълго мечтал. Неговите тъстове му били като родители. Той се преместил със семейството си близо до къщата им и много ги обичал. Представете си, след края на работния ден, той първо минавал през тях да ги поздрави и да види дали не се нуждаят от нещо и чак след това се прибирал в своя дом при съпругата си.
Бил също така много благочестив. Повтарял си молитвата: „Господи Мой Иисусе Христе, помилуй ме". Пренасял товари и се молел.
Притеснявал се, обаче, че тъстовете му били невярващи. Всъщност тъст му дори богохулствал, което много го натъжавало. Затова, той се молил на Бог, просейки от Него да не прибира родителите на жена му преди да се покаят. Дори ме помоли и аз да прося това от Бога.
По едно време, обаче, неговият тъст толкова заболял, че се наложило да постъпи в болница. Там останал дни наред. Въднъж, както обикновено след работа, хамалинът се отбил направо в болницата, без да мине първо през дома си. Потърсил тъста си, но не го открил в стаята му. Претърсил навсякъде, питайки наоколо за него. „Кой? Той ли? О, той почина. Свалиха го долу в моргата" му казали.
Почувствал се сякаш гръм го бил одарил. „Защо Господи си го взел, след като той още не беше готов и дори не му се отдаде случай да се покае? Защо мой Господи?"
Той започнал горещо да се моли, с дълбока болка: „Какво е за Бога да го върне към живота? Нищо!" си мислел той и започнал усърдно да моли Бог за това.
Отправил се към подземието, огледал моргата, само за да намери бащата на съпругата си скован и мъртъв. Стиснал ръката на тъста си и настойчиво казал: „Хайде, ставай! Да се прибираме!" Мъртвецът веднага се съживил; станал и последвал зет си.
- Отец Паисий, това наистина ли се е случило? - го попитах аз слисан.
- Да, това е абсолютната истина.
- И този човек и до днес е жив?
- Не, починал е. Поживял е още няколко години, покаял се, станал много по-любочестен човек, същинско агънце и Христос го прибрал при себе си в Рая.
Бях изумен.
- Наистина ли такива неща се случват в наши дни? - го попитах с учудване.
- Виждаш ли? А той бил един обикновен хамалин. Но притежавал такава простота! И толкова дълбока вяра. Нима Христос не е казал: „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях"? Защо тази история ти се струва така странна? Христос не е ли възкресявал мъртви? А Лазар? А сина на вдовицата? Дъщерята на Иаир? Апостолите не са ли възкресявали мъртви? Не сме ли чели за много чудеса в житията на светиите? Защо това трябва да ни се струва странно?
Разказ из книгата "Старецът Паисий ми разказа", от Атанасий Раковалис
Превод: Ловчанска Света Митрополия
www.predanie.bg
