Следващият разказ ще ви представи още един ясен пример от нашата жива вяра и осезаемото присъствие, което имат светците в живота ни. Кардиологът Василиос К. свидетелства за това удивително преживяване и голямо чудо от великия Лекар, нашият свети Пантелеймон.

Ще разкажа по-подробно едно от многото медицински чудеса, които много от моите колеги са виждали на практика в медицинските си кариери, без това винаги да става публично достояние. Това се случи през лятото на 2000 или 2001 г., не си спомням точната година, когато бях повикан като специалист кардиолог в болница „Сотерия“ . Винаги вземах т.нар „немска“ работна смяна – от 3 до 6 ч. сутринта.

Смяната, както обикновено, бе доста натоварена. След 5 ч. обаче нямаше пациенти в стаята за спешни случаи. Бе утрото на 27-ми юли, и в 6 ч. смяната ми приключваше. В  5:55 ч., аз, изтощен, но радостен, започнах да прибирам нещата си и се готвех за лятната си почивка, трябваше само да приключа дневника с повикванията и да си тръгна.

Точно тогава от една линейка изкараха количка. На нея бе една жена, за която казаха, че идва от общинската болница „Генемата“ , която имаше болки в областта на гръдния кош и помолила да бъде преместена в нашата болница, за да бъде прегледана от кардиолог. Наредих на медицинската работничка жената да бъде отнесена в стаята за изследвания и тя се опита да ме утеши, казвайки: „Докторе, не се притеснявай, нещата при нея са наред, тя е на 45 години, вероятно е на нервна почва.“ След като влязох в стаята обаче, сестрата извика: „Докторе, побързайте, има забавяне на сърдечната дейност!“

Бързо се заех с реанимация, дефибрилация и т.н. Работехме известно време върху нея, но сърдечната й линия бе равна и кардиологично, белодробно и мозъчно пациентката бе мъртва и сестрите се подготвяха да я откарат в моргата. Дълбоко разстроен заради тази млада жена, една мисъл като светкавица ме прониза – този ден бе празника на св. Пантелеймон. Грабнах дефибрилаторът и се помолих в себе си: "Св. Патлелеймоне, ти си лекар, помогни на тази жена в деня на твоят празник.“ Веднага след това направих безсмислената от медицинска гледна точка дефибрилация, тъй като на монитора нямаше никакви признаци на живот, ала след това веднага се появи сърдечен пулс, който показваше сърдечна дейност.

Незабавно я отнесохме в кардиологичното отделение. Имайте предвид, че жената, през цялото това време, въобще не можеше да ме види, тъй като бе в сърдечен пристъп или кома. Тръгнах си изтощен за вкъщи и забравих за случката, докато траеше лятната ми почивка. Върнах се на работа на 14-ти август в 8 ч. и когато поздравих сестрите от сутрешната смяна, веднага си спомних за случилото се. Попитах дали пациентката е още жива, макар да не помнех името й една от и сестрите отговори, че днес тя си тръгва. Без да се обличам в работни дрехи, изтичах към стаята, която тя ми показа. Веднага щом ме видя, лицето й просветна и тя каза: „Благодаря ви, че спасихте живота ми.“ Казах й, че не аз, а някой друг го бе направил. Със сълзи на очи, тя ми посочи иконка на шкафчето си.

Тя бе на св. Пантелеймон. Наистина развълнуван и разтърсен, си тръгнах от стаята без да кажа нищо повече. И до ден днешен не зная името на тази жена. Това е още един случай за живителното присъствие на вярата в Господ и светците в нашия живот.