Скръбта е нещо неприятно. На зад всички това – болка, печал, изпитания – се крие Божие благословение, духовно раждане, усъвършенстване на човека или на неговото семейство. Почти всички хора свързват повратните моменти от своя живот с някакво изпитание.

    Болката смекчава сърцето, прави го възприемчиво за Божието слово, дори и преди това, бидейки окаменяло, да не е приемало това слово. Например, в разцвета на младостта си човек мисли само за себе си и за никого друг. Има дипломи, слава, здраве, красота – всичко. Но когато болестта го прикове към леглото, той започва да мисли по друг начин: „Земните блага са празни и безсмислени, както и всичко в този свят. Мога да умра. И какъв смисъл има от всичко това?“ И тогава, например, при него идва някой човек и му казва: „Прочети тази книга, виж какво се казва в нея“. Така той за първи път чува Божието слово. Когато е получил тази книга, болката вече е подготвила сърцето му, направила го е възприемчиво. Следователно, когато отгърне Евангелието и го прочете, душата на човека ще започне да се ражда духовно. И когато болестта отстъпи, човекът, едва станал от леглото, ще започне да много внимателно да анализира своя живот. И повече няма да живее, както, преди в гордост и фантазии.

    Болестите и скърбите са най-важните лекарства, дарувани ни от Божия промисъл, чрез които Бог се старае да ни приближи до Себе Си и да преумножи нашата добродетел.

    Иов бил най-добрият човек на земята, но въпреки това Бог пожелал да го направи още по-добър. И едва когато минал през изпитанията, Иов се прославил. Бидейки добър и благочестив, той не бил знаменит. И едва след като в борба и трудове минал през изпитанията, бил увенчан и се обогатил. Тогава и било сложено началото на неговата слава, която продължава и до ден днешен. Неговият най-ярък пример е способен да укрепи всеки човек, преминаващ през изпитанията. Ако той е бил изпитан, бидейки свят, то много по-сериозни изпитания подобават за нас, грешниците. И в резултат на това, Бог направил Иов свят, дарувал му дълъг живот и го благословил двукратно и трикратно за всичко, от което се бил лишил. Така за всички времена той станал прекрасен пример на страдащ човек. Трябва само да сравним себе си с него, да се опрем на него и да се успокоим, като кажем: „Както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!“ (Иов 1:21). Човек скланя глава и казва: „Бог даде, Бог взе. Взе детето ми, но нима не Той ми го даде? И го взе. Къде е моето дете? На небесата. Как е то там? Пребивава в покой“.

   Във всяко изпитание се крие Божествена воля и полза, която, разбира се, човек не може веднага да забележи. Въпреки това с течение на времето, тя се открива. Известни са множество такива примери.

   Така се случило със светите Андроник и Атанасия. Те били съпрузи. Андроник бил златар и притежавал голямо състояние. С една трета от доходите си издържал семейството си. Втората раздавал на бедните, а третата без процент давал на хора, които имали нужда от пари. В семейството им растели два прекрасни девойки. И веднъж те и двете се разболели и починали. Така родителите погребали и двете си дъщери. Безутешната Атанасия ридаела на техния гроб. Тя плачела на гроба и възкликвала: „Деца мои, деца мои!“ Наближавал залезът и трябвало да затворят гробището. Изведнъж в своята скръб и горест Атанасия видяла да се приближава монах, който се обърнал към нея с думите: „Господарке, защото плачеш?“.

   „Как да не плача, отче? – тя помислила, че пред нея е свещеникът на гробищната църква. – Погребах своите деца, своите два ангела. Положих ги в гроба и сега със съпруга си сме напълно сами. Никаква радост не остана за нас“.

   И ѝ отвърнал монахът: „Твоите деца са небесата с ангелите. Те пребивават в щастие и Божествена радост, а ти, детето ми, плачеш? И при все това се наричаш християнка“.

   „Значи децата ми са живи? Те са ангели?“

   „Разбира се, те са ангели“.

   Този монах бил един от светците на нашата Църква. Впоследствие Андроник и Атанасия отишли в манастир и станали светци.


превод: Ловчанска Света Митрополия
www.predanie.bg