1. Дете мое, винаги бъди внимателен – и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив не трябва да губиш контрол чрез прекалена емоционалност и смях, нито като си тъжен трябва да показваш мъката си. Причината е, че сатаната ни праща мисли като стрели, но не знае дали нашето сърце ще ги приеме. Но тъй като той е експерт, след като прати стрела - имам предвид, когато ни нападне със зли помисли – той наблюдава нашето лице и всички движения на нашето тяло и въз основа на тях преценява доколко успешно стрелата се е забила в нашето сърце.

Ако забележи, че душата е поразена, изпраща още стрели, за да я довърши. Но ако по външните белези прецени, че душата не е ранена, променя начина, по който атакува и така нататък. Затова, когато си щастлив, трябва да скриеш чувството в себе си, така че той да не открие това чрез твоята небрежност и да те ограби с някое изкушение. По същия начин, когато си тъжен, не го показвай, освен ако той не увеличи мъката ти след като съзре причината за твоята тъга. Ако поддържаш балансирано състояние независимо дали си тъжен или щастлив, дяволът не знае какво се случва вътре в теб, и не знае как да те пребори.

2. Минаваме сред множество капани, така че не е допустимо да продължаваме небрежно, ако искаме да избегнем примките. Нека държим очите си широко отворени, имитирайки многооките херувими, така че със смях да приемем многото непохватни номера на сатаната и се издигнем на крилете на божествените помисли през духовното простраснтво. Така можем да предложим доброто здраве на душите си като благоухаещ тамян на Бог, Който обитава небесата. Също както здравето на децата носи радост на родителите, нашият Божествен Отец се наслаждава да нашето душевно здраве.

3. Винаги се моля на Господ да ви даде здрава преценка. Помислете преди да говорите. Все още сте неопитни в лукавствата на дявола, чиято цел е никога да не сте в мирно състояние. Понякога от дясно, а понякога отляво, понякога чрез собствените ви дела и също така чрез другите хора той се старае да ви държи заети, така че душата да не е спокойна и да не можете да видите дълбините, където има все още много отпадъци. Не се занимавайте с нищо освен със самите вас. Станете глупави, за да станете умни, станете неразумни, така че Бог да ви открие Своята премъдрост.

4. Не мислете, че дяволът не забелязва или че не го е грижа, че сте придобили вътрешна нерушимост, или иначе казано, укрепление, от което да се борите с него. Не, той го е наблюдавал внимателно и коварно се е подготвял с лукавството на лисицата и силата на вълка, събирайки цялата си мощ. Той е прескочил оградата на овчарника и разкъсва душите ви. Не го оставяйте повече вътре, издигнете се и бъдете свързани с любовта, която парализира неговата сила. Помислете, че всичко се поверили на Христос, пожертвали сте своята младост, презрели сте всяка светска радост, за да придобиете Христа. Имайте милост към вашата душа. Помнете, че дяволът като рикащ лъв обикаля, за да погълне някого. Драконът от бездната не може да понесе, че го тъпчете и не му се подчинявате! Той е ревнив и също като коварна лисица причинява объркване и съмнения, така че да успее да унищожи братството, и след това да ви захвърли в многото бездни на греха.

5. Без Божията помощ не сме способни да сторим каквото и да било добро. Затова се нуждаем от огромно смирение, за да намерим спокойствие за душите си. Повелителят на злото никога няма да престане да ни обсипва с горящите си стрели, да се опитва да ни превземе и овладее. Но ние също имаме много смъртоносни оръжия. Например, молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ буквално го изгаря. Затова той се опитва да се бори с нас индиректно. Но нашият Господ ни просвещава със Своите свети заповеди, за да го порази. Дяволът използва даден човек в борбата си с вас, за да ви накара да престъпите Божиите свети заповеди, но основно целта му е да огорчи и да пребори Господ чрез вашите простъпки. Затова, наобратното, ако се борим да спазваме Божиите повели непрестанно, не само спасяваме душите си, но ставаме средството, чрез което се прославя Господ. „Аз ще прославя ония, които Мене прославят“(1 Царства 2:30). Затова, дете мое, бори се с любов и смирение, за да обезсилиш клопките на дявола с Божията помощ. Вероятно чрез теб, той ще накара друг човек да се покае: “Надвивай злото с добро“ (Рим. 12:21).

6. Не мисли, че ти самият си този, който е имал подобни помисли за своя старец. Не, дете мое, това е било от дявола. Твоята душа е чиста. Дяволът е покварен и ги предизвиква в твоя ум. Той се опитва да ни убеди, че това са наши помисли, за да ни опечали. Доказателството, че печалта е демонична, е настъпилата небрежност относно нашите духовни задължения. Защото, ако помислите ни бяха от Бога, бихме били усърдни във всичко. Не си оскърбил своя старец, както си мислиш, защото той от опит знае, че това е от демоните, а не от теб. Сторило ти се е така, за да изпаднеш в тъга и да нямаш смелостта да му откриеш своите помисли. Не; независимо колко често тези мисли идват, иди и свободно му разкажи. Защото изкусителят ни влага такива помисли, за да ни накара да се чувстваме засрамени, да не ги разкрием и изповядаме, така че да може цели да ни погълне. Бъди внимателен да не прикриеш своите помисли, или ще попаднеш в капан.

7. Трябва да прекарваме дните си с голямо внимание. Дяволът е много сръчен и винаги търси как да ни впримчи по време на духовна дрямка и да ни направи отговорни пред Бог и съвестта ни. Нека Господ му запрети и да не може да ни навреди! Но тъй като Той е справедлив, не може да премахне човешката свободна воля. Затова ние, и най-вече аз, доброволно следваме дяволските внушения, и съгрешаваме.

8. Дори в последния миг, нашият многомилостив Господ ни приема, стига да осъзнаем, че Той очаква нашия отклик. Но коварният враг на нашето спасение не остава безучастен; нищо не убягва от неговото внимание. Защото този проклетник знае неизмеримата стойност на времето и чрез суетни грижи, съблазни и комфорта на света постига установяването в нас на постоянно неведение и изпадането ни в забрава, така че да причини пълно отчаяние в последния ни час, и да спечели безсмъртните души, за които Христос умря на Кръста!

9. Не скърби заради битката. Не се страхувай, но имай смелост. Демоните нямат власт да ти навредят. Всичко е по Божията воля; чрез нея духовното ти зрение ще се отвори и ще поемеш по правилната пътека. Нужни са горчиви лекове, за да се излекуват лютите страсти. Молете се усърдно на Бог: „И не въведи нас в изкушение“(Мат. 6:13). Тази битка, както казва св. Исаак Сирин, е заради гордостта, самомнението, вкаменелостта на сърцето. Лекарството е смирението, да умееш да разпознаеш погрешната си преценка, а също послушанието и доверието в духовния отец. Смири себе си, дете мое, само това лекарство ще те спаси. Бог ти изпраща тези изкушения в любовта си за да те изплаши, така че да дойдеш на себе си, да придобиеш здрав разум, да понизиш себе си и да помолиш за прошка. Демоните се разгневяват когато се молиш, защото тези злосторници виждат, че започваш да се освобождаваш от техните клопки и се страхуват, че можеш да им избягаш. Затова се опаши с вяра и упование на Господа, и с убеждението, че те не могат да сторят нищо без висшето Божие допущение. Знай, че ако си търпелив в тази борба и смириш себе си пред Бог и твоите братя, Господ ще ти даде благодат и просвещение; духовното ти зрение ще се отвори и ще видиш гъстия мрак, в който си бил. Смелостта, която имаш се дължи на Бог, Който ти помага в тези изкушения. Защото без кураж, надежда и вяра съществува смъртна опасност при тези изкушения. Не се бой от нищо: възложи цялата си надежда на Бога. Моли се непрестанно и ще видиш колко голяма помощ ще получиш. Имай страх Господен, не от демоните. Бой се от Бога и неговите присъди, защото когато Той реши да ни накаже за някое наше провинение и за нашата гордост, кой може да Го спре? Затова, когато злото е още малко, нека се погрижим да го изцерим. Защото ако състоянието ти се влоши, няма да успееш да се спасиш дори чрез помощта на другите. Затова имай гореща любов към Бога, тъй като Той ти е дал лекарствата за твоето заболяване – а именно: търпение, смирение и смелост – и трябва да ги приемеш.

10. Не бой се от невидимите врагове след като си се предал на Христа. Но трябва да си обезпокоен, когато благодатта не те брани поради твоите грехове. Но дори и тогава, както се казва: „всяко зло за добро“. Гледай да служиш на Бог със страх и трепет, защото сръчният дявол, който обикаля около тези, които се борят, чака период на небрежност и с ярост се нахвърля – дано Бог не го допусне - и опитва, ако е възможно, живи да ни свлече в ада. 

11. Дяволът е източникът на всяка лъжа и измама, коварство и зло. Затова всички мисли, насочени против християните, в същността си са лъжа и измама. На младите хора той обещава всякакъв вид просперитет чрез нереални фантазии и ги примамва чрез илюзорни мечтания и богатства, наслади, удоволствия, вечен живот и т.н. (защото ето какъв е дяволският план: да държи човек далеч от помненето на смъртта, тъй като това разрушава неговите намерения), докато човек му се довери като на най-доверен и близък приятел. Подир това, след като е омотал жертвата си подобно на паяк със своите мрежи, с голяма леснота поглъща цялата му духовна същност и човек става като мъртъв във връзката си с Бога.

12. Неверието и богохулството идват от завистта на дявола. Има само едно лекарство: да не обръщаш внимание на тези помисли, сякаш са само лаят на куче. Човек не е отговорен за тях. Други хора, които не знаеха това, постеха и бдяха нощем, плачеха, за да се освободят. Но богохулните мисли си тръгват само ако не им обръщаме внимание. Авва Агатон също се борил с богохулни помисли. Той помолил Бог да му помогне и чул глас: „Агатоне, Агатоне! Погрижи се за твоите грехове и остави дяволът да си лае, колкото иска. За тези свои помисли ти не си отговорен“. Ако не ги пренебрегнеш, никога няма да се освободиш.

Превод: Ловчанска Света Митрополия
www.predanie.bg