Един от учителите на Църквата от втори век –Тертулиан, казал удивително верни и дълбоки слова: „Човешката душа по природа е християнка". Тя жадува за духовна храна, чистота и святост, жадува за Христа. Душата по природа е християнка и ако не се храни с духовна храна, за тази нещастна душа настъпва тежък хроничен глад.

И както гладуващият, нямащ храна човек става раздразнителен, така и духовно гладуващите хора се раздразват. За тях няма покой и не могат да намерят утеха в никакви развлечения, понеже душата им по природа е християнка, жадува за духовна храна, а те не й дават.

Това също е обладаност от духове – в малка, слаба степен, но все пак обладаност, една от формите на бесноватост.

Но защо, по какви причини хората стават бесновати?

Човек живее в обществена среда. Мислите, желанията, делата, светогледът му се определят до огромна степен от въздействието на заобикалящата го среда. Знаете ли, че ако здрав човек дълго време се намира край болен от туберкулоза и диша същия въздух, и той самия се заразява? Така се заразяваме и от болни от грип.

Така е и в духовния живот. Ако човек живее в атмосфера на множество поднебесни духове на злобата, сред съблазни, сред тежки примери на нечестие, развратеност, в атмосфера на неудържими човешки страсти, ако живее в атмосфера на глупост и пошлост, тази атмосфера не може да не зарази душата му. От ден на ден той вдишва отровен въздух, който е изпълнен от поднебесни духове на злобата. И клетата душа се заразява и сама става жилище на бесовете.

Какво да правим? Къде да избягаме от тази тежка, смъртоносно опасна атмосфера? Къде е прибежището ни? Къде е защитата ни от бесовете, от поднебесните духове на злобата? Винаги търсете в Свещеното Писание отговора на всички трудни въпроси.

Погледнете 61 псалом и там ще намерите отговора: „Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище". Ето къде е убежището ни, ето къде е противоотровата срещу отровата, която поглъщаме от заобикалящата ни среда.