– Отче, свети Йоан Лествичник казва, че молитвата е „съд преди съда“[1].

– Точна така е. Когато човек се моли правилно, тогава молитвата е „съд преди съда“. Който е духовно здрав, ако, започвайки да се моли, почувства в сърцето си окаменение, ще започне да търси причината за това, за да я отстрани. „Защо се чувствам така – ще запита себе си. – Може би някого съм осъдил или съм приел осъдителен помисъл, без самият аз да го забележа? Или е прелетял горделив помисъл, или в мен има някакво пожелание, което не ми дава да общувам с Бога?“

– А ако, отче, нищо не намери?

– Това е изключено – задължително има нещо. Ако се порови в архива, т.е. по-дълбоко изпита себе си, то ще намери в какво се състои работата и ще разбере, че е виновен.

– Да изпита себе си или да се изповяда пред Бога?

– Какво да изповядва, ако не знае какво е направил? Първо е необходимо да изпита себе си. А ако и тогава човек нищо не намери, нека да застане на колене, да направи два-три поклона и да каже: „Боже мой, вероятно в нещо съм съгрешил. Просвети ме, за да разбера в какво точно“. Едва щом каже това и мъглата на изкушенията ще бъде разпръсната от смирението – и той ще намери причината. Виждайки смирението на човека, Бог ще изпрати Своята благодат и човек, просветен от нея, ще си спомни точно в какво е съгрешил, и ще се поправи.

– Отче, какво ни помага да бъдем в постоянно общение с Бога?

– Много помага вътрешният душевен мир. Когато душата е в порядък, молитвата сама се движи. Затова не дръж в себе си никакво зло. Ако имаш лош помисъл за някого, изповядай го на игуменката. Така също прогонвай и всеки друг греховен помисъл, привеждайки на негово място добри помисли. Чрез добрите помисли се очиства пътят и молитвата върви леко.