от игумен Никон

   За двамата велики пророци – Мойсей и Илия, които се явили и беседвали с Христа по време на неговото Преображение, си спомних днес, когато искам да поясня от гледна точка на нашата Православна църква индуистката теория за прераждането на душите или т. нар. реинкарнация. Дали е необходимо ли?

    Днес в условията на хиперинформираност не е трудно човек да се самозаблуди. Има много случаи, когато някой считащ себе си за православен християнин в беседа със свещеника разкрива, че вярва в това, че човек не живее един път на земята, а както учат индуистките религиозни системи, може да се връща отново и отново в този живот, облечен с ново тяло. Тази заблуда важи не само за градовете, но в пълна сила и за селските енории.

   Макар да звучи като противоречие ще кажа, че тези „православни християни" проповядват това, че душата на човека захвърля едно тяло, за да влезе в ново - в мъничкото телце на зародиша, който се намира още в майчината утроба. И така, понеже се ражда отново, забравя за всички по-раншни свой прераждания. Много и много пъти човек идва и си отива от тази земя, за да се самоусъвършенства и да достигне накрая до нирвана, т. е. до пълно сливане с безличния абсолют, а ако искаме да сме по-точни – с пълното небитие.

    Тази псевдодуховна теория дошла до нас от Индия, поражда множество въпроси, например: как са възникнали разумните самоосъзнаващи се личности – т. е. човешките души – ако бога на индусите е безличностен бог, не разумна самоосъзнаваща се личност, а просто някакъв жизнен принцип? Кой е създал и определил изначалното количество души, които да се прераждат? В някакъв момент, щом душата се усъвършенства, тя спира да се преражда, следователно населението на земята би трябвало постепенно да намалява, защото и душите, които се прераждат стават по-малко. От къде се вземат новите души необходими за новите човешки тела, появили се в следствие на демографския бум през последните години, ако техния брой изначално е определен? Има и още много въпроси, които остават без отговор, но най-печалното е това, че псевдохристиянските поддръжници на идеята за прераждането търсят връзка между нея и Св. Писание и се опитват с помощта на текстове от Библията да докажат обективността на своята наистина дяволска теория.

   В заблудата си те се опират на девета глава на евангелието от Марка, където се повествува за това как тримата апостоли, след като станали свидетели на чудото на Преображение и слизайки заедно със своя Учител от планината Тавор, питат Христа: „Защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Той пък им отговори и рече: Илия първом като дойде ще уреди всичко, а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото се искаха" (Марк. 9:11-13). Обяснявайки това място, лукавите „превъплъщенци" казват: „Вижте! – значи Илия е този пророк, които се е превъплътил в ново тяло! Неговата душа се преселила в тялото на Йоан Предтеча, за който Христос казва: „Илия дойде... и сториха му, каквото се искаха"! Именно Йоан, наричан Предтеча, дошъл преди Христос, проповядвал, а след това бил убит".

   Лукавството тук, скъпи братя и сестри, се състои, както в много други подобни случаи, в съзнателното изопачено тълкуване на цитати, извадени от общия контекст на Св.Писание. Но Църквата ни учи, че за правилното разбиране на всеки сложен или спорен пасаж е необходимо да разгледаме всички аналогични места в Писанието. Само тогава става ясно за какво иде реч. И така, какво се говори за св. Йоан Кръстител и за св. прор. Илия в Евангелието от Лука: „А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Святаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лука 1:13-17). От прочетения текст разбираме, че не човек, даже не пророк, а сам Ангел Божий (според църковното учение това е св. архангел Гавриил) напълно развенчава митологическата теория за прераждането душата на св. прор Илия в ново тяло.

   От думите на архангела става съвсем ясно, че новият пророк, който трябва да се роди, ще притежава такава духовна сила, каквато е имал прор. Илия. Но освен този текст, сме длъжни да обърнем внимание и на пророчеството на св. прор. Малахия, изречено дълго преди Христовото Рождество и отнасящо се за бъдещото служение на св. прор. Илия, който по времето на прор. Малахия отдавна вече е взет на небето. От това пророчество става ясно, че прор. Илия отново ще се яви на земята в последните времена, непосредствено преди края света и идването на Страшния съд. Именно за това говори Създателя, чрез устата на пророка: „Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен – велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие" (Мал. 4:4-6).

   Това пророчество, както казахме вече, напълно се съчетава с Откровението на св. Йоан Богослов и точно по този начин се възприема от цялата Православна църква. И така, най-напред разбрахме, че Бог пази св. прор. Илия за дните на Второто пришествие в същото, макар и променено тяло, второ, че през всичките до сега минали векове неговата душа не се е прераждала, а и не може да се прероди, и трето - той ще се яви в същото това тяло. Със Своето Преображение Христос ясно говори за всичко това.

   Ето още едно доказателство показващо лъжовността на теорията за реинкарнацията, която нейните привърженици се опитват да докажат с помощта на Евангелието. На Таворската планина заедно с Христос, апостолите видели още един пророк – Мойсей. Следователно за петнайсетте века, минали от деня на неговата смърт до Рождество Христово, той така и не успял да се прероди нито един път?! Иначе до Христос би стоял не Мойсей, а съвсем друг човек, който нямаше да си спомня нищо от предишния живот. На Тавор, обаче, Мойсей е осъзнавал себе си не като някой друг, а именно, като Мойсей. И апостолите разбрали, че това е точно прор. Мойсей. По такъв начин явяването на светите пророци Илия и Мойсей по време на Преображение Господне, ясно показва, че прераждане никога не е съществувало и не съществува. Това е абсолютно лъжлива теория. Да се замислим, на кого е нужна тя?

източник:
www.predanie.bg