Много би ми се искало, всеки, поне веднъж, да си представи, какъв би бил нашият свят без шумните градове, без тези „чудесни" машини, които запълват всяко кътче от жизнената ни среда, без гъстия дим, който на облаци излиза от комините на огромните фабрики, и всичко останало плод на човешкия технически прогрес. Поне веднъж всеки от нас да се почувства свободен от всичко това, оставайки единствено в единение с природата, която ни обкръжава, досущ като в земния рай; поне веднъж да спре своя бяг, да се изпълни от изумление пред тази Премъдрост, с Която е бил сътворен този свят. Ако ни бе дадено да придобием опита от чистата среща с природата и ни бъде открита оная неизразима красота, скрита зад осезаемата преходна красота, оная неизреченна бездна, скрита зад бездната на само привидното, тогава ще видим, че творенията на човешкия ум, са лишени от великолепие.

Радостта да съзерцаваш творението

   Разбира се, не трябва да отричаме произведенията на изкуството, способни да пробудят у нас силни чувства, но тук става дума за тези чувства, които могат мигновено да възнесат душата ни – става дума за радостта от познанието на Този, Който е положил земята на твърди основи и я е покрил с бездна, като с дреха (Пс. 103:5-6).

   Без да изпадаме в мелодраматизъм, можем да се възхищаваме на полските цветя, на дърветата, черпещи сили от земните дълбини. Или подобно на човека от прагматичното общество, да се заемем с придобиване на автомобили, телефони, домове и всичко останало „жизнено необходимо". И най-вероятно би изглеждал, като изостанал или чудак, ако заговориш колко прекрасно е създаден светът. Тези, които не желаят да проумеят истината, ще разберат това превратно, защото за тях е важно кой е изработил дадена марка хибриден автомобил или последната модификация мобилен телефон, предоставящ най-добрия достъп до интернет. Ние отдавна сме престанали да се „интересуваме" от Този, Който е създал света, защото сме заети да се интересуваме от тези, които създават технологичното ни обкръжение; ние сме забравили Този, Който е създал съвършенството, за да търсим „съвършените" сурогати, в които съвършенството отсъства.

„Колко са велики делата Ти Господи..."

   В такива препятствия се спира нашето въображение неспособно да се отърве от безвкусните изобретения, които скриват красотата на света и не позволяват да разберем думите на псалмопевеца: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; замята е пълна с Твои произведения" (Пс. 103:24). Ние сме глухи и слепи, за да видим дивното устройство на света, а се удоволетворяваме от това да се възхищаваме на неудачните творения от разни железа, събрани под формата на някакъв механизъм. Наистина това е едно „велико дело" (казано в кавички): как може компютърът да е толкова умен? Или умен е може би този, който е измислил как да го създаде?

   Може да се замислим за тайната на създаването на човека, не само на първосъздадения в недрата на рая, а за тайната, извършваща се всеки ден пред нашите очи – тайната на зачатието на младенец в майчината утроба – но това може да се окаже тема по-подходяща за друго размишление. А също и за друго чудо, пред което се удивляваме и се опитваме да разберем – самите себе си, съвършено създадени от Бога, как нашето сърце не спира десетки години и животът неуморно пулсира в нас.

Да не тъпчем цветята на чудесата

   Нямам намерение да говоря тук за произхода или за антропологията, а просто ви предлагам да отворите очите си за чудесата покрай нас, наистина достойни да бъдат разглеждани, предлагам ви да разкриете себе си за Бога. И когато погледнете небесната вис, да се възхитите не на този, който е създал летящия там самолет, можещ във всеки момент да се разбие, а да се възхитите на Този, Който е създал птиците, за които висотата е втори дом. Да прекрачим ограниченията на ограничеността си и да обърнем очи към небесата или към храма, където ще видим Създателя на всичко съществуващо. Да бъдем будни към мъдростта, която Бог е насадил в нашите сърца, "да не стъпваме с крака цветята на чудесата", но да подкрепим поета, който казва: „Аз не унищожавам със своя ум тайните, които срещам по пътя си".

   Св. Василий Велики уподобява света с великолепно устроен град, който привлича нашето внимание, събужда възхищение и насочва ума и въображението ни към „красотата и величието на този наш пръв град в рая, от който сме прокудени заради греха, но където трябва да се върнем чрез преодоляване на греха".

   За възхищение от природата и откриване чудесата на творението са говорили богословите-мистици на нашата Православна църква, които наричали това съзерцание на творението „естествено богословие", за това състояние говори и Св. Писание: „Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията" (Рим. 1:20).

   Не е ли истина как понякога си спомняме за скъпия, селски дом на нашите баби и как след вечеря, забравяйки за всичко сме се любували на небето, приказно осеяно със звезди. Днес от високите балкони на нашите домове, сякаш приближили се с няколко метра до небето, ни се иска да видим същите онези звезди, онова небе и луна, само че светлините на големия град пречат да видим тази красота – тя изведнъж се е превърнала в недостижим идеал: покривалото на настоящето я скрива от нас. Звездите, от деветия етаж вече не се виждат така, а и луната не е станала близо. Но може би те са си все същите над дома на нашите баби?

Списание «Ziarul Lumina»

превод от руски: Ловчанска Света Митрополия